Василий Папахристу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Василий
Βασίλειος
гръцки духовник

Роден
1858 г.
Починал

Религияправославие
Учил вХалкинска семинария

Василий (на гръцки: Βασίλειος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в епирското аргирокастренско село Ано Лабово с фамилията Папахристу (Παπαχρήστου). В 1882 година завършва Семинарията на Халки. Служи първоначално като проповедник в Аргирокастро, преподава в училището Зографио, по-късно Закон Божи в Сяр, Закон Божи в Одринската гимназия и накрая служи в Цариград.[2][1] На 7 февруари 1893 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Йоаким Халкидонски.[1]

През януари 1893 година Светият синод в Цариград избира за титулярен дафнуски епископ, викарий на Мелнишката митрополия със седалище Валовища епископ Леонтий Левкийски, който обаче не приема избора и на 14 февруари 1893 година за дафнуски епископ в Хрисуполи е ръкоположен Василий.[2] Ръкополагането е извърено от митротолит Йоаким Халкидонски в съслужение с митрополит Антим бивш Анхиласки и епископ Леонтий Китроски.[1] На 3 май 1894 година е избран за литицки митрополит в Ортакьой.[2] От 27 септември 1897 до 12 февруари 1900 година е парамитийски и филятески митрополит.[3]

На 12 февруари 1900 година е преместен като белградски митрополит в Берат.[4][1] На 27 август 1909 година става дринополски митрополит.[5][1] По време на Първата световна война е депортиран в Гърция от италианските окупационни власти в Северен Епир. Продължава да управлява останалата в Гърция част от Дринополска епархия. През август 1924 г. към Дринополска епархия са присъединени 24 села от Веленска епархия, които са ѝ придадени от закритата Погонианска епископия. Оттогава епископ Василий носи титлата Дринополски и Погониански.[1]

Умира в Атина на 26 февруари 1936 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Δρυϊνουπόλεως και Πωγωνιανής κυρός Βασίλειος. (1858-1936) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 6 април 2017.
  2. а б в г Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 98. Посетен на 11 януари 2014 г.
  3. ΔΙΑΤΕΛΕΣΑΝΤΕΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΑΙ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ // Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας. Архивиран от оригинала на 2013-12-02. Посетен на 13 януари 2014 г.
  4. Η επισκοπή και μητρόπολις Βερατίου // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 30 септември 2014.
  5. Η επισκοπή και μητρόπολη Αδριανουπόλεως ή Δρυϊνουπόλεως // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 3 септември 2018.
Константин дафнуски епископ
(14 февруари 1893 – 3 май 1894)
Партений
Константин литицки митрополит
(3 май 1894 – 27 септември 1897)
Никифор
Константин парамитийски и филятески митрополит
(27 септември 1897 – 12 февруари 1900)
Калиник
Доротей белградски митрополит
(12 февруари 1900 – 27 август 1909)
Калиник
Лука дринополски, делвински и химарски митрополит
(27 август 1909 – 8 ноември 1924)
дринополски и погониански митрополит
(8 ноември 1924 – 26 февруари 1936)
Йоан