Венцел Райчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венцел Райчев
български социолог
Роден
Венцел Йорданов Райчев
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Висше военноморско училище, Варна
Научна дейност
Област социология
Образование Софийски университет
Работил в Работническо дело
София прес
Семейство
Съпруга Кира Андрейчина
Деца Андрей Райчев
Владимир Райчев

Венцел Йорданов Райчев е български преводач, журналист и социолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 ноември 1930 г. в с. Петърница, Плевенско, където баща му е директор на училището, а майка му – учителка. Малко след раждането му семейството му се премества в софийския квартал Коньовица. Завършва Пета мъжка гимназия в столицата. Още като ученик става член на РМС.[1]

Завършва Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна през 1952 г. като корабоводител[2] и задочно филологическия факултет на Софийския държавен университет.[3]

Кандидат на социологическите науки (Доктор) от 1978 г. с дисертация на тема „Ролевите конфликти като характеристика на личността и показател за състоянието на социалнопсихичния климат“.

Член е на БКП от 1952 г.[1]

Започва работа като журналист в органа на ЦК на БКПРаботническо дело“, където работи от 1961 до 1966 г. Напуска го, за да започне работа в току-що основания вестник „Народна култура“. През 1968 г. вече е във вестник „Отечествен фронт“. През 1971 г. се премества във вестник „Софийские новости“.[1]

През втората половина на 80-те години на ХХ в. е главен редактор на вестник „Софийские новости“, издание на Агенция „София прес“. През 1988 – 1989 г. работи в бюрото на агенцията в Москва. От 15 февруари 1990 г. до 29 юли 1993 г. е главен директор на агенция „София прес“.[3]

Автор е на над 80 художествени и обществено-политически книги и близо 2500 статии в периодичния печат. Научната му продукция включва над 40 публикации в научни списания и социологически сборници.[3]

Един от най-изявените български преводачи на художествена литература от руски език през втората половина на миналия век. Известен е с преводите си на Александър Солженицин (включително на романа „Един ден на Иван Денисович“), Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Юрий Трифонов, Василий Аксьонов.[3][1]

Женен за Кира Андрейчина, дъщеря на Георги Андрейчин. Венцел Райчев е баща на социолога Андрей Райчев и журналиста Владимир Райчев, съосновател на пресгрупа „168 часа“.[3]

Умира след продължително боледуване на 2 юни 2009 г.

Художествени преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • ГОР, ГЕНАДИЙ. Улица Университетска. Роман. София: НК, 1961.
  • СТЕЛМАХ, МИХАЙЛО. Хляб и сол. Роман. /прев. с Иван Добрев и Страшимир Джамджиев/. София: НК, 1962. Библ. Избрани романи № 9-10.
  • СОЛЖЕНИЦИН, АЛЕКСАНДЪР. Един ден на Иван Денисович. Повест. София: НК, 1963, Б-ка Книги за всички № 7
  • РЕПИН, ИЛЯ. Запорожци. София: БХ, 1964. Библ. Бележити творби.
  • ШЕЙНИН, ЛЕВ. Помилване. Повест. София: НК, 1966. Библ. Книги за всички № 35.
  • ИДРИС, ЮСУФ. Грях. Повест; НАГИЕИН, ЮРИЙ. Предговор. София: НК, 1967. Библ. Книги за всички № 43.
  • КЛИПЕЛ, В. И., СИСОЕВ, В. П. Черният самур. София: Земиздат 1968. Библ. Ловни приключения.
  • МЕРАС, ИЦХОКАС. Вечен шах. В: Две повести. София: НК, 1969.
  • ЧЕХОВ, АНТОН. Селяци. - Печенег. - В родния кът. - По пътя. - У познати. - Човекът в калъф. - Френско грозде /т. V/. - Три сестри. - Вишнева градина /т. VI/ В: “Избрани произведения в YI тома”. София: НК, 1970.
  • МАЛИНОВСКИ, РОДИОН. Руските войници. /прев. с Донка Станкова и Кузман Савов/. София: Партиздат, 1970.
  • СВЕТ, ЯКОВ. Свелиската клопка. Делото за Колумбовото наследство. /истор. повест за Христофор Колумб/. София: НК, 1972. Библ. Четиво за юноши.
  • ОСТРОВСКИ, АЛЕКСАНДЪР. Доходно място. В: Пиеси. София: НК, 1973.
  • УПИТ, АНДРЕЙ. Разкази и новели. София: НК, 1973.
  • ЧЕХОВ, АНТОН. Човекът в калъф. В: Годеница. Разкази. София: Профиздат, 1973. Библ. За работника.
  • ШАГИНЯН, АЗАТ. Трамваят е за депо. /Една нощна история/. София: КИК, 1975. Циклопечат. Театр. б-ка, № 2-3
  • ДВОРЕЦКИЙ, ИГНАТИЙ. Ковальова от провинцията. София: 1975. Циклопеч.
  • ЯКОВЛЕВ, НИКОЛАЙ. Джордж Вашингтон. Биография. София: ОФ, 1976. Поредица Бележити политически дейци.
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Онзи дом на брега на реката. Съвременник, 1976, № 4.
  • УПИТ, АНДРЕЙ. Лунни сенки. В: Том I на Съветска новелистика в два тома. София: НК, 1977, 1978.
  • АКСЬОНОВ, ВАСИЛИЙ. 24 часа нон-стоп. Впечатления. Размишления. Приключения. Съвременник, 1977, № 3.
  • ИБРАХИМБЕКОВ, РУСТАМ. Дом на пясъка. Семейна драма в 2 ч. Театър, № 9, 1977.
  • ЧЕХОВ, АНТОН. Френско грозде. - Човекът в калъф. - Вишнева градина. В: Избрани творби. София: НК, 1978.
  • КОЛЦОВ, МИХАИЛ. Фейлетони. С. НК, 1978. Библ. Панорама № 83, серия Хумор № 6.
  • СОЛОУХИН, ВЛАДИМИР. Присъдата. Съвременник, № 1, 1978
  • МАКАЙОНОК, АНДРЕЙ. Свещена простота. Опасна комедия. С. КИК, 1978.
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Старецът. Съвременник, №1, 1979. Вж.: АБВ, № 15, 1981
  • УПИТ, АНДРЕЙ. Един мизерен живот. В: Латвийски разкази. София: НК, 1979.
  • УПИТ, АНДРЕЙ. Новели. София: НК, 1979. Библ. Световна класика.
  • ШАТРОВ, МИХАИЛ. Шести юли. Пиеса в две части. София: НК, 1979.
  • ПОГОРЕЛСКИ, АНТОНИЙ. Черната ярка или Подземните жители. Вълшебна повест за деца. София: Отечество, 1980.
  • СОЛОУХИН, ВЛАДИМИР. Присъдата, В: „Присъдата“ - лиричен репортаж. София: НК, 1980. Библ. Панорама № 127.
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Старецът. София: НМ. 1981
  • КРОН, АЛЕКСАНДЪР. Безсъница. Роман. / прев. С Владимир Райчев/. София: НК, 1983
  • АНДРОНОВ, ИОНА. Отрова, куршуми, клевета. Лит. фронт, № № 39…42, 1984
  • ЧЕРНЯКОВ, ЮРИЙ. Бригадата. Съвременник, № 3, 1984
  • ЧУКОВСКИ, КОРНЕЙ. Чукокала. – лит. алманах. Факел, № 6, 1984
  • ЧЕХОВ, АНТОН. Човекът в калъф.- Френско грозде. В: кн. „Човекът в калъф” – разкази. София: Отечество, 1094, Поредица Избрани книги за деца и юноши.
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Загадката и прозрението на Достоевски. Факел, № 5, 1984
  • АНДРОНОВ, ИОНА. Отрова, куршуми, клевета. Лит. фронт, № № 39…42, 1984
  • ФЕДОРЕНКО, НИКОЛАЙ. Ай-Цин – живот и време. Съвременник, № 4, 1985
  • КОРОТИЧ, ВИТАЛИЙ. Лицето на ненавистта. Съвременник, № 2, 1986
  • КУВАЕВ, ОЛЕГ. Правилата на бягството. С. НМ, 1986
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Онзи дом на брега на реката./прев. с Весела Сарандева/. София: НК, 1987
  • ТРИФОНОВ, ЮРИЙ. Друг живот.- Онзи дом на брега на реката.- Старецът. Повести и романи. / прев. с Весела Сарандева/. София: НК, 1988.
  • БЛОК, АЛЕКСАНДЪР. Приложение: Душата на писателя. - За предназначението на поета. В: Снежна маска. София: НК, 1989, Б-ка Световни поети.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Венцел Райчев свърза Желев с Елцин. // 2 юни 2009. Посетен на 10 март 2019.
  2. Алманах на възпитаниците на Морско училище 1881 – 2005 г. Варна: Стено, 2006, с. 154. ISBN 978-954-449-264-9.
  3. а б в г д Почина журналистът Венцел Райчев. // Посетен на 10 март 2019.
  4. КАЛУДОВА, Милена. Речник на българските преводачи на руски и съветски писатели. Пловдив,  1989.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]