Направо към съдържанието

Венцел Райчев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венцел Райчев
български социолог и преводач
Роден
Венцел Йорданов Райчев
Починал
2 юни 2009 г. (78 г.)
Националност България
Учил въвВисше военноморско училище, Варна
Софийски университет
Научна дейност
Областсоциология
Работил в„Работническо дело“
София прес
Семейство
СъпругаКира Андрейчина
ДецаАндрей Райчев
Владимир Райчев

Венцел Йорданов Райчев е български преводач, журналист и социолог.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 ноември 1930 г. в с. Петърница, Плевенско, където баща му е директор на училището, а майка му – учителка. Малко след раждането му семейството му се премества в софийския квартал Коньовица. Завършва Пета мъжка гимназия в столицата. Още като ученик става член на РМС.[1]

Завършва Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна през 1952 г. като корабоводител[2] и задочно филологическия факултет на Софийския държавен университет.[3]

Кандидат на социологическите науки (Доктор) от 1978 г. с дисертация на тема „Ролевите конфликти като характеристика на личността и показател за състоянието на социалнопсихичния климат“.

Член е на БКП от 1952 г.[1]

Започва работа като журналист в органа на ЦК на БКП „Работническо дело“, където работи от 1961 до 1966 г. Напуска го, за да започне работа в току-що основания вестник „Народна култура“. През 1968 г. вече е във вестник „Отечествен фронт“. През 1971 г. се премества във вестник „Софийские новости“.[1]

През втората половина на 80-те години на ХХ в. е главен редактор на вестник „Софийские новости“, издание на Агенция „София прес“. През 1988 – 1989 г. работи в бюрото на агенцията в Москва. От 15 февруари 1990 г. до 29 юли 1993 г. е главен директор на агенция „София прес“.[3]

Автор е на над 80 художествени и обществено-политически книги и близо 2500 статии в периодичния печат. Научната му продукция включва над 40 публикации в научни списания и социологически сборници.[3]

Един от най-изявените български преводачи на художествена литература от руски език през втората половина на миналия век. Известен е с преводите си на Александър Солженицин (включително на романа „Един ден на Иван Денисович“), Фьодор Достоевски, Антон Чехов, Юрий Трифонов, Василий Аксьонов.[3][1]

Женен за Кира Андрейчина, дъщеря на Георги Андрейчин. Венцел Райчев е баща на социолога Андрей Райчев и журналиста Владимир Райчев, съосновател на пресгрупа „168 часа“.[3]

Умира след продължително боледуване на 2 юни 2009 г.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Преводи
  • Гор, Генадий. Улица Университетска. Роман. София: Народна култура, 1961.
  • Стелмах, Михайло. Хляб и сол. Роман. Превод съвместно с Иван Добрев и Страшимир Джамджиев. София: Народна култура, 1962. Библ. Избрани романи № 9-10.
  • Солженицин, Александър. Един ден на Иван Денисович. Повест. София: Народна култура, 1963, Б-ка Книги за всички № 7.
  • Репин, Иля. Запорожци. София: Български художник, 1964. Библ. Бележити творби.
  • Шейнин, Лев. Помилване. Повест. София: Народна култура, 1966. Библ. Книги за всички № 35.
  • Идрис, Юсуф. Грях. Повест; Нагибин, Юрий. Предговор. София: Народна култура, 1967. Библ. Книги за всички № 43.
  • Клипел, В. И., Сисоев, В. П. Черният самур. София: Земиздат 1968. Библ. Ловни приключения.
  • Мерас, Ицхокас. Вечен шах. В: Две повести. София: Народна култура, 1969.
  • Чехов, Антон. Селяци. - Печенег. - В родния кът. - По пътя. - У познати. - Човекът в калъф. - Френско грозде (т. V). - Три сестри. - Вишнева градина (т. VI). В: „Избрани произведения в VI тома“. София: Народна култура, 1970.
  • Малиновски, Родион. Руските войници. Превод съвместно с Донка Станкова и Кузман Савов. София: Партиздат, 1970.
  • Свет, Яков. Свелиската клопка. Делото за Колумбовото наследство (историческа повест за Христофор Колумб). София: Народна култура, 1972. Библ. Четиво за юноши.
  • Островски, Александър. Доходно място. В: Пиеси. София: Народна култура, 1973.
  • Упит, Андрей. Разкази и новели. София: Народна култура, 1973.
  • Чехов, Антон. Човекът в калъф. В: Годеница. Разкази. София: Профиздат, 1973. Библ. За работника.
  • Шагинян, Азат. Трамваят е за депо (Една нощна история). София: КИК, 1975. Циклопечат. Театр. б-ка, № 2-3.
  • Дворецкий, Игнатий. Ковальова от провинцията. София: 1975. Циклопеч.
  • Яковлев, Николай. Джордж Вашингтон. Биография. София: ОФ, 1976. Поредица Бележити политически дейци.
  • Трифонов, Юрий. Онзи дом на брега на реката. Съвременник, 1976, № 4.
  • Упит, Андрей. Лунни сенки. В: Том I на Съветска новелистика в два тома. София: Народна култура, 1977, 1978.
  • Аксьонов, Василий. 24 часа нон-стоп. Впечатления. Размишления. Приключения. Съвременник, 1977, № 3.
  • Ибрахимбеков, Рустам. Дом на пясъка. Семейна драма в 2 ч. Театър, № 9, 1977.
  • Чехов, Антон. Френско грозде. - Човекът в калъф. - Вишнева градина. В: Избрани творби. София: Народна култура, 1978.
  • Колцов, Михаил. Фейлетони. София: Народна култура, 1978. Библ. Панорама № 83, серия Хумор № 6.
  • Солоухин, Владимир. Присъдата. Съвременник, № 1, 1978.
  • Макайонок, Андрей. Свещена простота. Опасна комедия. София: КИК, 1978.
  • Трифонов, Юрий. Старецът. Съвременник, №1, 1979. Вж.: АБВ, № 15, 1981
  • Упит, Андрей. Един мизерен живот. В: Латвийски разкази. София: Народна култура, 1979.
  • Упит, Андрей. Новели. София: Народна култура, 1979. Библ. Световна класика.
  • Шатров, Михаил. Шести юли. Пиеса в две части. София: Народна култура, 1979.
  • Погорелски, Антоний. Черната ярка или Подземните жители. Вълшебна повест за деца. София: Отечество, 1980.
  • Солоухин, Владимир. Присъдата, В: „Присъдата“ - лиричен репортаж. София: Народна култура, 1980. Библ. Панорама № 127.
  • Трифонов, Юрий. Старецът. София: Народна култура, 1981.
  • Крон, Александър. Безсъница. Роман. Превод съвместно с Владимир Райчев. София: Народна култура, 1983.
  • Андронов, Иона. Отрова, куршуми, клевета. Литературен фронт, № 39-42, 1984.
  • Черняков, Юрий. Бригадата. Съвременник, № 3, 1984.
  • Чуковски, Корней. Чукокала. – лит. алманах. Факел, № 6, 1984.
  • Чехов, Антон. Човекът в калъф.- Френско грозде. В: кн. „Човекът в калъф“ – разкази. София: Отечество, 1094, Поредица Избрани книги за деца и юноши.
  • Трифонов, Юрий. Загадката и прозрението на Достоевски. Факел, № 5, 1984.
  • Федоренко, Николай. Ай-Цин – живот и време. Съвременник, № 4, 1985.
  • Коротич, Виталий. Лицето на ненавистта. Съвременник, № 2, 1986.
  • Куваев, Олег. Правилата на бягството. София: Народна младеж, 1986.
  • Трифонов, Юрий. Онзи дом на брега на реката. Превод съвместно с Весела Сарандева. София: Народна култура, 1987.
  • Трифонов, Юрий. Друг живот.- Онзи дом на брега на реката.- Старецът. Повести и романи. Превод съвместно с Весела Сарандева. София: Народна култура, 1988.
  • Блок, Александър. Приложение: Душата на писателя. - За предназначението на поета. В: Снежна маска. София: Народна култура, 1989, Б-ка Световни поети.[4]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Венцел Райчев свърза Желев с Елцин // 2 юни 2009. Посетен на 10 март 2019.
  2. ↑ Алманах на възпитаниците на Морско училище 1881 – 2005 г. Варна: Стено, 2006, с. 154. ISBN 978-954-449-264-9.
  3. ↑ а б в г д Почина журналистът Венцел Райчев // Архивиран от оригинала на 2020-09-19. Посетен на 10 март 2019.
  4. ↑ Калудова, Милена. Речник на българските преводачи на руски и съветски писатели. Пловдив, 1989.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Венцел_Райчев&oldid=11955872“.