Верахим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Верахим“ е завод в Гюргево, Румъния, открит през есента на 1981 г.

Започва да замърсява въздуха в района на Русе с хлор, тетрахлорметан, перхлоретилен, епихлорхидрин и други опасни за човешкото здраве и живот компоненти. Пределно допустимите за организма концентрации на хлор и хлорни продукти са превишавани до 10 – 12 пъти, а на минерални киселини до 24 пъти. Всичко това води до увеличаване на болните в града 18 пъти повече отпреди това. Смъртността при русенските деца е 2 пъти по-висока от средната за България, нараства броят на родените с недъзи.[1][2]

По повод обгазяванията от есента на 1987 г., започват демонстрации на русенски майки, които през месец февруари следващата година добиват характер на масов общоградски протест. В София, с участието на видни интелектуалци, е учреден Комитетът за екологична защита на Русе, който става първата неформална организация в страната, стояща извън контрола на властите. По-късно негов наследник е сдружението „Екогласност“, а след 10 ноември 1989 г. се разширява и с други организации е създаден опозиционният Съюз на демократичните сили, за чийто пръв председател е избран бъдещият президент Желю Желев. Така русенската екологична драма активизира и организира интелигенцията в борбата за демократични обществени промени. Понятието „неформална организация“ се появява за първи път в България през 1987 – 88 г., в едно списание, което съобщава, че имало рокерски дружества, записани в регистрите на съда. По всяка вероятност понятието е въведено от Александър Лилов, чрез което той указва, че тези дружества не са формални, имат си устав, ръководства, но в текста се прокрадва опасението, че събитията може да заприличат на събитията от Полша, чиято комунистическа партия изпитва трудности със „Солидарност“ на Лех Валенса. Впоследствие на понятието се придава значение на нелегално дружество, което образно казано, съсипа много демократични инициативи, тъй като срещу записаните дружества се завеждат дела пред съда. Понеже понятието формален е антоним на понятието неформален, не бива да се използва от журналистите, когато говорят за неформалните лидери на събитията от 16.02 – 03.2013 г. из цяла България.[3]

Площадка № 1, където се е произвеждал чист хлор, е спряна от експлоатация още в началото на 1988 г., като продължават да работят инсталациите за епихлорхидрин и за вулкацити на площадка № 2. Обгазяванията на Русе продължават до 1991 г., когато заводът окончателно е спрян от експлоатация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]