Весела Бибина
Весела Бибина | |
български художник – приложник | |
Родена | |
---|---|
Починала | 14 февруари 2003 г.
|
Националност | България |
Стил | портретизъм |
Академия | Национална художествена академия (1944 г.) |
Учители | Никола Ганушев |
Известни творби | „Църква в Райково“ – 1960 г. „Созопол“ – 1970 г. |
Повлиян | Илия Петров, Кирил Цонев |
Весела Бибина е българска художничка. Известна е като приложничка, с декоративни украси, интериори и пространствени оформления за обществени сгради. Създава също много живописни творби: маслени картини, пастели, тушови рисунки, които не се вписват в нормативната естетика на социалистическия реализъм и не са излагани по това време.[1]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Весела Бибина завършва живопис през 1944 г. в Художествената академия в София при Никола Ганушев. Членува в секция „Живопис“ на СБХ от 1947 г.[2] През 40-те години е заклеймена като формалист. Отказва да се съобразява с изискванията на общите художествени изложби и разпоредбите на нормативната естетика на социалистическия реализъм, поради което живописните ѝ творби не са излагани.[1]
Стилът ѝ е формиран под влияние на „живописността“ на Илия Петров и конструктивния експресионизъм на Кирил Цонев. В началото на 50-те и особено през 60-те години стилът ѝ е напълно завършен и личат основните му черти – интензивна наситена живопис с богата текстура, стегната в спартанска композиция и подчертана от експресивен плътен контур.[1] Весела Бибина рисува предимно пейзажи, често и изискани натюрморти с цветя, портрети на свои близки и автопортрети.
Много нейни творби са свързани с Балчик и особено циганската махала, Родопите и специално Райково и преди всичко с любимия ѝ Созопол. Тя обаче не е маринист, а, както отбелязва критиката, „интересува я градския пейзаж, дворовете, пранетата, плажовете, но и пристанището, рибарите и лодките – чарът на Созопол, изведен до обобщени мотиви“.[3]
Весела Бибина е работила предимно със своя съпруг – архитект Димитър Салабашев.[3]
Повечето ѝ творби са собственост на семейството.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в НХГ. Изложба живопис на Весела Бибина. 130 живописни творби, създадени от 40-те до 90-те години на ХХ век // kulturni-novini.info. 22 декември 2014. Посетен на 21 юни 2023.
- ↑ Весела Бибина // sbh.bg. Посетен на 21 юни 2023.
- ↑ а б в Соколова, Доротея. Изложба живопис на Весела Бибина // kafene.bg. публикувано от kafene.bg, 17.12.2014. Посетен на 21 юни 2023.