Веселин Борисов (преподавател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Веселин Борисов
преподавател

Роден
Скомля, Белоградчишко

Националност Флаг на България България
Медицина
Област Социална медицина, здравен мениджмънт, обществено здраве
Работил в Градска болница (Белоградчик), ФОЗ, МУ-София, МУ-Плевен, Медицински колеж - Враца, Лийдс - Великобритания

Веселин Борисов Василев, дмн. е български медик, професор, академик, експерт по социална медицина, стратегически здравен мениджмънт и общественото здраве, историк на медицината и доктор на медицинските науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Веселин Борисов е роден на 29 април 1939 г. в с. Скомля, община Белоградчик. Завършва медицина в Медицински университет – София.[1] Първоначално работи като лекар в Белоградчик. След това поема пътя на академична кариера – асистент, доцент и професор по социална медицина и здравен мениджмънт. Бил е директор на Научен институт към Медицинска академия, ръководител на катедра по здравен мениджмънт и зам.-декан на Факултета по обществено здраве. Работил е и в Медицински факултет-Плевен, където е първият ръководител на катедрата по социална медицина (1980 – 1988). Преподавал е също в Нов български университет. Почетен лектор е на Университета в Лийдс. Бил е член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и на Акредитационния съвет към Министерство на здравеопазването. Член е на Борда на Югоизночно-европейския медицински форум. Президент е на Балканската асоциация по история и философия на медицината (след 2015). Удостоен с академичната награда Панацея (2004). Почетен гражданин е на град Белоградчик (2015).

Семеен, с две деца - един син, който работи като зъболекар в ДКЦ 7 и една дъщеря, която е преподавател във Факултета по обществено здраве.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1964 – 1967 г. работи като невролог в болницата в Белоградчик. През 1968 г. след конкурс е назначен за асистент по социална медицина, здравна политика и мениджмънт в Медицинския университет в София, тогава в състава на Медицински факултет. През 1980 г. става доцент, а през 1988 г. – професор. Преподава и в Медицински университет – Плевен, както и в НБУ.[1][2] Академик на неправителствената организация БАНИ.

Дисертации[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ с тема „Заболеваемост с временна нетрудоспособност сред работещите в рудниците на Пернишкия каменовъглен басейн“. През 1987 г. защитава дисертация за научната степен „доктор на науките“ с тема „Съвременни методологични проблеми на социалнохигиенната наука“.[2]

Публикации и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Автор на над 160 научни публикации и 42 книги, сред които 36 монографии и научни издания.[1]Автор и на художествена литература.[3] Основател и главен редактор на списание „Здравен мениджмънт“ и главен редактор на списание „Медицински меридиани“; зам.-главен редактор на международния ежегодник „Асклепий“.[1]

Основни публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Заболеваемост с временна нетрудоспособност (1975)
  • Методология на социалната медицина (1990)
  • Промоция на здравето (1994)
  • Здравна политика и мениджмънт (1998)
  • Синтетична социална медицина (1999, 2004)
  • Здравен мениджмънт – новата азбука на здравния мениджмънт (2013)
  • Стратегически здравен мениджмънт – философия и практика (2006)
  • Здравната реформа на кръстопът – хаос или мениджмънт (2008)
  • Идеите в общественото здраве (2019)
  • Съмнението – разкъсай веригите (2016) – есета
  • Сезоните в мен (2019) – поетична антология[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]