Виктор фон Гебзател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор фон Гебзател
Viktor Emil Klemens Franz Freiherr von Gebsattel
германски психиатър
Роден
Починал
22 март 1976 г. (93 г.)

Националност Германия
Научна дейност
ОбластПсихология, психиатрия
Учил приТеодор Липс, Емил Крепелин, Леонард Зайф
Работил вФрайбургски университет
Вюрцбургски университет

Виктор Емил Клеменс Франц Фрайхер фон Гебзател (на немски: Viktor Emil Klemens Franz Freiherr von Gebsattel) е германски лекар, психиатър, психотерапевт, философ и писател. Той е пионер в антропологичната медицина, психология и психотерапия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 февруари 1883 г. в Мюнхен, Германия, в семейството на Константин фон Гебзател (1854 – 1932) и съпругата му Мария, по баща баронеса фон Карг Бебенбург (1860 – 1927; ⚭ 1882). Посещава началното училище в Бамберг, а след това и Хуманистичната гимназия. В Берлин учи право, а в Мюнхен философия, психология и история на изкуството. В Мюнхен получава доктората си през 1906 г. като защитава дисертация на тема „Върху психологията на Gefühlsirradiation“ (преливане = излъчване: ефект, който възниква при оценката на сетивни обекти). Неговият научен ръководител е професора по философия, Теодор Липс. След­ват дъл­ги пъ­ту­ва­ния из Ита­лия, Швей­ца­рия, Гър­ция и Фран­ция. Там се спри­я­те­ля­ва с по­е­ти, ху­дож­ни­ци и фи­ло­­со­фи, меж­ду ко­и­то Хофманстал, Рил­ке, Хауптман, Сле­вогт и Кир­х­нер. Вли­за в по-тес­ни връз­ки с Макс Шелер и Мартин Хайдегер.

През септември 1911 г. Гебзател участва в III Конгрес на Международната психоаналитична асоциация, проведена във Ваймар. Там участват основателите ѝ, включително Карл Густав Юнг и Зигмунд Фройд, създателят на психоанализата. Швед­с­кият­ ана­литик Поул Бере и Лу Андреас-Саломе, при­я­тел­ка­та на Ницше и Рил­ке, са бли­зо до не­го, бо­­га­то опоз­на­ва прак­ти­ка­та на пси­хоа­на­ли­за­та при Леонард Зайф. Той раз­би­ра, че има нужда и от ме­ди­цин­с­ко об­ра­зо­ва­ние. За­пис­ва се ка­то сту­дент по ме­ди­ци­на и за­върш­ва през 1919 г. с ди­сер­та­ция за ту­бер­ку­ло­за­та. За­вър­ш­ва ле­кар­с­ка спе­ци­а­ли­за­ция при Емил Крепелин в Мюн­хен. От 1924 г. жи­вее в Бер­лин, къ­де­то е ме­ди­цин­с­ки ди­рек­тор на час­т­на кли­ни­ка. По вре­ме­то на на­ци­о­нал­со­ци­а­лиз­ма, кли­ни­ка­та на Геб­за­тел би­ва кон­фис­ку­ва­на, тъй ка­то той е по­ли­ти­чес­ки по­доз­ри­те­лен. За­поч­ва час­т­на прак­ти­ка в Бер­лин и ста­ва до­­цент в Бер­лин­с­кия цен­т­ра­лен ин­с­ти­тут по пси­хо­те­ра­пия. През 1943 г. се пре­сел­ва във Виена, къ­де­то от­но­во ос­но­ва­ва кли­ни­ка. След вой­на­та ста­ва ръ­ко­во­ди­тел на пси­хиа­т­­­ри­чен са­на­то­ри­ум в Баденвайлер. От 1947 г. пре­по­да­ва пси­хо­те­ра­пия и ме­ди­цин­с­ка ант­­­ро­по­ло­гия в уни­вер­си­те­та във Фрайбург, а през 1949 г. ста­ва про­фе­сор по те­зи дис­цип­ли­ни във Вюр­ц­бург.

Умира на 22 март 1976 г. в Бамберг на 93-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Гебзател пуб­ли­ку­ва мно­го съ­чи­не­ния, най-важ­ни­те, от ко­и­то са съб­ра­ни в сбор­ни­ка „Про­ле­го­ме­ни към ед­на ме­ди­цин­с­ка ан­т­ро­по­ло­гия“ (1954). Тази кни­га, а съ­що и дру­ги тек­с­то­ве, се пос­ре­щат с ин­те­рес да­леч из­вън тяс­но спе­ци­али­зи­ра­ни­те кръ­го­ве.

Ре­но­ме­то на Геб­за­тел ка­то пси­хо­лог се дъл­жи пре­ди всич­ко на не­го­ви­те из­с­лед­ва­ния вър­ху нат­рап­ли­ва­та нев­ро­за, фо­би­я­та, деп­ре­си­я­та и пер­вер­зи­и­те. Про­ни­ца­тел­ни фе­но­ме­но­ло­гич­ни опи­са­ния и ек­зис­тен­ци­ал­но-фи­ло­соф­с­ки тъл­ку­ва­ния съз­да­ват ча­ра на те­зи тру­до­ве, ко­и­то пре­о­до­ля­ват мно­го дог­ми на пра­во­вер­на­та пси­хо­а­на­ли­за. Чрез то­ва Геб­за­тел се на­реж­да до Лудвиг Бинсвангер, Йо­жен Мин­ков­с­ки и Ервин Щраус, ко­и­то съ­що ка­то не­го се опит­ват да раз­къ­сат тес­ни­те око­ви на ма­те­ри­а­лис­ти­ко-по­зи­ти­вис­т­ки­те ос­нов­ни до­пус­ка­ния в ме­ди­ци­на­та и пси­хо­ло­ги­я­та. За не­го е ха­рак­те­рен съ­що един фи­ло­соф­с­ки „пер­со­на­ли­зъм“, яв­но вдъх­но­вен от Ше­лер и от схо­лас­тич­на­та фи­ло­со­фия. Поч­ти ед­нов­ре­мен­но с Виктор фон Вайцзекер той фор­му­ли­ра „би­ог­ра­фич­на ме­ди­ци­на“ и „ан­т­ро­по­ло­гич­на пси­хо­те­ра­пия“, в ко­и­то фи­ло­соф­с­ко мис­ле­­не и на­уч­но из­с­лед­ва­не дос­ти­гат за­бе­ле­жи­те­лен син­тез.

Със сво­я­та пре­по­да­ва­тел­с­ка дей­ност и ле­кар­с­ка прак­ти­ка Геб­за­тел си спе­чел­ва мно­го уче­ни­ци и при­я­те­ли, за ко­е­то, ос­вен всич­ко дру­го, крас­но­ре­чи­во сви­де­тел­с­т­ва вну­ши­тел­­­ни­ят сбор­ник „Ста­ва­не и дей­ност“ (под ре­дак­ци­я­та на Ви­зен­хю­тер, 1963), по­я­вил се за не­­го­вия 80-и рож­ден ден. 34 име­ни­ти ле­ка­ри, пси­хо­ло­зи, те­ра­пев­ти и фи­ло­со­фи из­ра­зя­ват тук сво­я­та бла­го­дар­ност към „фи­ло­соф­с­кия пси­хи­а­тър“, кой­то за тях ста­ва в ня­как­ва фор­ма нас­тав­ник или при­я­тел.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Zur Psychologie der Gefühlsirradiation (Diss.), in: Archiv für Psychologie, 10, 1907
  • Beitrag zum Verständnis atypischer Tuberkuloseformen (Diss.), in: Brauer, L. (Hrsg.): Beiträge zur Klinik der Tuberkulose, Leipzig/Würzburg 1920
  • In seelischer Not. Brief eines Arztes, Würzburg 1940 (Christliche Besinnung 26, Hrsg. Romano Guardini u. a.)
  • Von der christlichen Gelassenheit. Brief eines Arztes, Würzburg 1940 (Christliche Besinnung 35, Hrsg. Romano Guardini u. a.)
  • Sigmund Freud und die Seelenheilkunde der Gegenwart, in: Medizinische Klinik, 41, 1946
  • Christentum und Humanismus. Wege des menschlichen Selbstverständnisses, Stuttgart 1947
  • Geschlechtsleib und Geschlechtstrieb. Bemerkungen zu einer Anthropologie des Geschlechtslebens, in: Psyche, 6, 1953
  • Prolegomena einer medizinischen Anthropologie. Ausgewählte Aufsätze, Berlin 1954
  • Das Menschenbild der Seelenheilkunde. Drei Vorlesungen zur Kritik des dynamischen Psychologismus, 1957
  • Gedanken zu einer anthropologischen Psychotherapie, in: Frankl, V. E./Gebsattel V. E. v./Schultz, J. H. (Hrsg.): Handbuch der Neurosenlehre und Psychotherapie. Bd. 3, München/Berlin 1959
  • Imago Hominis. Beiträge zu einer personalen Anthropologie, Salzburg 1968

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Beate Christiane Otte: Zeit in der Spannung von Werden und Handeln bei Victor Emil Freiherr v. Gebsattel – Zur psychologischen und ethischen Bedeutung von Zeit. (Diss.) Frankfurt am Main 1996; ISBN 3-631-30214-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]