Владимир Алексиев
| Владимир Алексиев | |
| български медик и фармаколог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 ноември 1948 г.
|
| Националност |  България |
Владимир Христов Алексиев е български лекар и фармаколог със заслуги в областта на токсикологията.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Алексиев е роден на 16 април 1879 г. [1] Брат на психолога Никола Алексиев. Завършва Търновската гимназия през 1896 г. Следва медицина в Женевския университет, където е последователно доктор от 1903 г. и частен доцент три семестъра през 1911/12 г.
Участва в Първата световна война като запасен санитарен поручик, началник на отделение в 3-та местна военна болница Скопие. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „За военна заслуга“, IV степен.[2]
Редовен професор и титуляр на катедрата по фармакология и терапевтика в Медицинския факултет на Софийския университет от 21 февруари 1920 г. Декан на Медицинския факултет на Университета през академичната 1921/22 г. Ректор на Софийския университет през учебната и академична 1926/27 г. [3]
Ректорската му реч е посветена на новия способ за лекуване на тежките заразни болести.
Почива в София на 17 ноември 1948 г.
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
Трудовете на проф. Владимир Алексиев са класически ръководства по фармакология в българската медицинска литература.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Проф. д-р Владимир Алексиев
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 209 – 210
- ↑ Ректорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, стр. 104 – 105
|
