Никола Алексиев (психолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.
| Никола Алексиев | |
| български психолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
село Кестенлик, Османска империя |
| Националност |  България |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учил при | Вилхелм Вунт |
| Повлиян | Вилхелм Вунт |
Никола Христов Алексиев е български психолог, ученик на Вунт, основател на първата психологическа лаборатория към СУ „Св. Климент Охридски“, през 1905 г.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 януари 1877 година в Габрово. Завършва гимназия във Велико Търново през 1894 г. и същата година заминава за Париж, където следва инженерство. След това се разболява, прекъсва следването си, отива в Санкт Петербург, а после се озовава в Лайпциг, като студент на Вунт. Алексиев слуша лекции не само по психология, но и по философия, литература, естествени науки, политическа икономика и други. През 1899 г. пише и защитава докторска дисертация върху реакционния метод в психологията и завършва висшето си образование по философия. От 1902 до 1902 г. е учител в София. В периода 1902 – 1906 г. е учител в Търново. От 1906 г. е асистент по педагогика. През 1908 г. е назначен за доцент по история на философията в Софийския университет. Остава такъв до смъртта си. Алексиев е сред създателите на първата психологическа лаборатория в университета.[2]
На 4 ноември 1912 година, като подпоручик, загива при атаката на Чаталджа, на 35-годишна възраст.[3] Неговият брат Владимир Алексиев е лекар и е ректор на Софийския университет. Той дарява 34 500 лв в облигации и сумата от продажбата на книгата на Никола „Иполит Тен и неговата философия на историята“, за да се основе на негово име фонд, с който да се спонсорира лабораторията по експериментална психология. През 1952 г. е влят в държавния бюджет и престава да съществува.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Първите му научни разработки са в областта на афектите, чувствата, волята, а в теоретичен план – върху идеите на Густав Фехнер и Иполит Тен. През 1910 година вече е доцент в катедрата по история на философията и продължава да чете курс по експериментална психология, съпътстван с практически упражнения. Българската психология признава, че Алексиев е първият академичен, експериментален психолог и учен.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sofiapomni.com. София помни. Посетен на 6 април 2022
- ↑ Енциклопедия Дарителството, Д-Р НИКОЛА АЛЕКСИЕВ“[неработеща препратка]
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 39
