Владимир Арнолд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Арнолд
съветски, руски и френски математик

Роден
Починал
3 юни 2010 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Математика
Образование Московски държавен университет
Работил в Московски държавен университет
Независим московски университет
Математически институт „В. А. Стеклов“ към РАН
Университет Пари-Дофин
Награди Ленинска награда (1965, заедно с Колмогоров)
Награда „Крафорд“ (1982)
Награда „Лобачевски“ (1992)
Награда „Харви“ (1994)
Dannie Heineman Prize for Mathematical Physics (2001)
Награда „Волф“ (2001)
Shaw Prize (2008)

Уебсайт http://www.mi.ras.ru/~arnold
Владимир Арнолд в Общомедия

Владимир Арнолд (на руски: Влади́мир И́горевич Арно́льд) е съветски, руски и френски математик, един от най-големите съвременни математици. Най-известното му постижение е Теоремата на Колмогоров-Арнолд-Мосер, отнасяща се до стабилността на интегрируемите Хамилтонови системи. Има основни заслуги в теорията на динамичните системи, топологията, алгебричната геометрия, класическата механика и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 се дипломира в Московския държавен университет, където работи до 1986 (професор от 1965). След това работи в Математическия институт „В. А. Стеклов“ в Москва, а по-късно започва работа и в Парижкия университет „Пари-Дофин“.

През 1990 е приет за член на Академията на науките на СССР (от 1991: Руска академия на науките). Още студент, на 20 години, дава решение на 13-ата задача на Хилберт, заедно със своя преподавател в Московския университет Андрей Колмогоров[1].

Арнолд е известен със своя стил на писане, който съчетава математическата строгост с физическа интуиция, както и лесен за възприемане стил на преподаване. Има ясно изразено предпочитание към геометричния подход в решаването на математически задачи, например при обикновените диференциални уравнения.

Като професор във Франция Арнолд е яростен противник на школата на Бурбаки - течение във френските математически среди от средата на 20 век, отличаващо се с придаване на допълнителна абстрактност на математиката. Според него това е основна причина за влошаване на преподаването по математика във Франция и в другите държави[2], [3].

Носител е на Ленинската награда (1965, заедно с Колмогоров), Наградата „Крафорд“ (1982)[4], Наградата „Харви“ (1984)[5] и Наградата „Волф“ (2001)[6].

Астероидът 10031 Владарнолда, открит от руската астрономка Людмила Георгиевна Карачкина през 1981, е наречен на негово име[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • V. I. Arnold, Mathematical Methods of Classical Mechanics, Springer-Verlag (1989), ISBN 0-387-96890-3
  • V. I. Arnold, Geometrical Methods In The Theory Of Ordinary Differential Equations, Springer-Verlag (1988), ISBN 0-387-96649-8
  • V. I. Arnold, Ordinary Differential Equations, The MIT Press (1978), ISBN 0-262-51018-9
  • V. I. Arnold, A. Avez, Ergodic Problems of Classical Mechanics, Addison-Wesley (1989), ISBN 0-201-09406-1
  • V. I. Arnold, Teoriya Katastrof (Catastrophe Theory, in Russian), 4th ed. Moscow, Editorial-URSS (2004), ISBN 5-354-00674-0
  • V. I. Arnold, Yesterday and Long Ago, Springer (2007), ISBN 978-3-540-28734-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vladimir Arnold“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.