Направо към съдържанието

Владимир Арнолд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Арнолд
Владимир Игоревич Арнольд
съветски, руски и френски математик

Роден
Починал
3 юни 2010 г. (72 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил вМосковски държавен университет
Работил вУниверситет Пари-Дофин
Московски държавен университет (1963 – 1987)
Утрехтски университет (1 май 1990 – 1 август 1990)[1]
Научна дейност
ОбластМатематика
НаградиЛенинска награда (1965, заедно с Колмогоров)
Награда „Крафорд“ (1982)
Награда „Лобачевски“ (1992)
Награда „Харви“ (1994)
Dannie Heineman Prize for Mathematical Physics (2001)
Награда „Волф“ (2001)
Shaw Prize (2008)

Уебсайтwww.mi.ras.ru/~arnold
Владимир Арнолд в Общомедия

Владимир Арнолд (на руски: Влади́мир И́горевич Арно́льд) е съветски, руски и френски математик, един от най-големите съвременни математици. Най-известното му постижение е Теоремата на Колмогоров-Арнолд-Мосер, отнасяща се до стабилността на интегрируемите Хамилтонови системи. Има основни заслуги в теорията на динамичните системи, топологията, алгебричната геометрия, класическата механика и др.

През 1959 се дипломира в Московския държавен университет, където работи до 1986 (професор от 1965). След това работи в Математическия институт „В. А. Стеклов“ в Москва, а по-късно започва работа и в Парижкия университет „Пари-Дофин“.

През 1990 е приет за член на Академията на науките на СССР (от 1991: Руска академия на науките). Още студент, на 20 години, дава решение на 13-ата задача на Хилберт, заедно със своя преподавател в Московския университет Андрей Колмогоров[2].

Арнолд е известен със своя стил на писане, който съчетава математическата строгост с физическа интуиция, както и лесен за възприемане стил на преподаване. Има ясно изразено предпочитание към геометричния подход в решаването на математически задачи, например при обикновените диференциални уравнения.

Като професор във Франция Арнолд е яростен противник на школата на Бурбаки – течение във френските математически среди от средата на 20 век, отличаващо се с придаване на допълнителна абстрактност на математиката. Според него това е основна причина за влошаване на преподаването по математика във Франция и в другите държави[3][4].

Носител е на Ленинската награда (1965, заедно с Колмогоров), наградата „Крафорд“ (1982)[5], наградата „Харви“ (1984)[6] и наградата „Волф“ (2001)[7].

Астероидът 10031 Владарнолда, открит от руската астрономка Людмила Георгиевна Карачкина през 1981, е наречен на негово име[8].

  1. 52 // Посетен на 5 февруари 2019 г.
  2. DicoMaths – XIIIè problème de Hilbert, архив на оригинала от 25 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120125021726/http://www.bibmath.net/dico/index.php3?action=affiche&quoi=.%2Fh%2Fhilbert13eme.html, посетен на 13 февруари 2021 
  3. ВЕСТНИК РОССИЙСКОЙ АКАДЕМИИ НАУК, том 72, № 3, с. 245 – 250 (2002), архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930232014/http://vivovoco.rsl.ru/VV/PAPERS/NATURE/BURBAKI.HTM, посетен на 16 юли 2007 
  4. On teaching mathematics by V.I. Arnold // Архивиран от оригинала на 2017-04-28. Посетен на 2007-05-12.
  5. The Crafoord Prize 1982 // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2007-07-16.
  6. The Harvey Prize, архив на оригинала от 27 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110727092218/http://www.admin.technion.ac.il/harvey/, посетен на 16 юли 2007 
  7. THE WOLF FOUNDATION PRIZE IN MATHEMATICS
  8. JPL Small-Body Database Browser

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • V. I. Arnold, Mathematical Methods of Classical Mechanics, Springer-Verlag (1989), ISBN 0-387-96890-3
  • V. I. Arnold, Geometrical Methods In The Theory Of Ordinary Differential Equations, Springer-Verlag (1988), ISBN 0-387-96649-8
  • V. I. Arnold, Ordinary Differential Equations, The MIT Press (1978), ISBN 0-262-51018-9
  • V. I. Arnold, A. Avez, Ergodic Problems of Classical Mechanics, Addison-Wesley (1989), ISBN 0-201-09406-1
  • V. I. Arnold, Teoriya Katastrof (Catastrophe Theory, in Russian), 4th ed. Moscow, Editorial-URSS (2004), ISBN 5-354-00674-0
  • V. I. Arnold, Yesterday and Long Ago, Springer (2007), ISBN 978-3-540-28734-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vladimir Arnold в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​