Войчех Галонзка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Войчех Галонзка
Wojciech Gałązka
полски филолог
Роден
19 април 1947 г. (72 г.)

Образование Ягелонски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Ягелонски университет
Работил в Ягелонски университет
Публикации „Опитомяването на скорпионите“ (1992)
Членува в Почетен член на Съюза на преводачите в България

Во̀йчех Гало̀нзка (на полски: Wojciech Gałązka) е полски филолог българист, литературен историк, преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 април, 1947 г. в Бжежини, Полша. Следва „Славистика“ в Ягелонския университет в Краков (1965 – 1970), където става асистент в Института по славянски филологии. Доктор на хуманитарните науки (1978). Лектор по полски език в Софийския университет (1992 – 1993). Директор на Полския институт в София (1993 – 1999). Работи в Министерството на културата и Министерството на външните работи на Република Полша (1999 – 2003). Генерален консул на Република Полша в Луцк (2003 – 2007). Консул на Република Полша в София (2008 – 2012)[1].

Войчех Галонзка е преводач на текстове на Гео Милев, Георги Караславов, Емилиян Станев, Георги Райчев, Атанас Далчев, Николай Кънчев, Здравко Кисьов и др.[2]

Почетен член на Съюза на преводачите в България[3].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Войчех Галонзка е удостоен от Държавния съвет на НРБ с медал „1300 години България“ (1983) и от Президента на Република България с орден „Мадарски конник“ (1999). Носител на Евтимиевата награда на Великотърновския университет „за успехите му на изтъкнат специалист и дългогодишен преподавател по българска литература в Ягелонския университет в Краков, Полша“ (1990).[4] Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (1999)[5] и на Държавния университет „Леся Украина“ в Луцк (2007).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Tradycja i współczesność. O literaturze bułgarskiej XX wieku. Katowice, 1983
  • Bułgarskie programy i manifesty literackie. Kraków, 1983
  • Naród i kultura. Antologia esejów i artykułów o narodzie i kulturze bułgarskiej. Kraków, 1985
  • Oswajanie skorpionów: Szkice o literaturze bułgarskiej. Kraków: Międzynarodowe Centrum Kultury, 1992, ss. 128. ISBN 83-7052-0171-5
    Опитомяването на скорпионите. Поглед на един чужденец към българската литература. Превод от полски Рачо Чавдаров. Шумен: Глаукс, 1994, 145 с.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Spis powszechny dzikich zajęcy. Katowice, 1975
  • G. Milew, Poematy i proza liryczna. Kraków, 1977
  • G. Karasławow, Tango. – В: Dni wojny Warszawa 1977
  • E. Stanew, Antychryst. Katowice, 1979
  • G. Rajczew, Lustig i inne opowiadania. Kraków, 1980
  • A. Dałczew, Proza poetycka. – В: Poezje, oprac. A. Kamieńska, Warszawa, 1981
  • N. Kynczew, Niczym ziarno gorczycy, Kraków, 1981
  • N. Kynczew, Posłanie od piechura, Sofia, 1999 (двуезично издание)
  • Z. Kisiow, Czystopis. Kraków, 2007
  • Biała jaskółka. Antologia opowiadań bułgarskich XIX i XX wieku. Katowice, 1982
  • Niewidzialne skrzydła. Antologia poezji bułgarskiej od IX wieku do 1944 roku. Kraków, 1987. [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание