Волфганг Прайзенданц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Волфганг Прайзенданц
Wolfgang Preisendanz
германски литературовед
Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Теория на литературата
Образование Хайделбергски университет
Кьолнски университет
Работил в Констанцки университет
Хайделбергски университет

Волфганг Прайзенданц (на немски: Wolfgang Preisendanz) германски филолог германист, професор по литературознание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 април 1920 година в Пфорцхайм, Германия, син на лекар. Завършва средно училище през 1938 г., а през 1939 – 1945 е войник във Втората световна война. След края на войната отначало преподава в селско училище, а през 1946 г. започва следване по германистика, романска филология, история и философия в Хайделбергския университет. През 1951 г. в Хайделберг Прайзенданц защитава при Паул Бьокман дисертация върху сентенциозните изречения и фрази в лириката на зрелия Гьоте и предисторията им от Опитц до Гьоте. Постъпва като учител в гимназията „Курфюрст Фридрих“ в Хайделберг. От 1957 г. вече е началник на Преводаческия институт към Хайделбергския университет. През 1961 г. се хабилитира в университета в Кьолн с книгата си върху хумора като сила на поетическото въображение.

През 1962 г. става професор по нова немска литературна история в университета в Мюнстер. През 1966 г. се премества в университета в Констанц. През 1988 г. се пенсионира.

Като гост професор посещава различни университети в САЩ и Япония.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

Волфганг Прайзенданц е един от седмината професори учредители на университета в Констанц. Член е на т.нар. „Констанцка школа“. Дългогодишен член на големия и малкия сенат на университета в Констанц.

Една от главните изследователски области на Прайзенданц е хуморът. Встъпителната му лекция през 1970 г. е посветена на морфологията на остроумието.

Хабилитационният му труд от 1961 г. – „Хуморът като сила на поетическото въображение“ – върху немския реализъм от E. T. A. Хофман до Теодор Фонтане остава и до днес значим принос в областта.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

За изследователската си работа през 1988 г. е отличен с „Литературната награда за гротесков хумор“ на Касел.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • Heinrich Heine. Werkstrukturen und Epochenbezüge. Fink, München 1983, ISBN 3-7705-0888-2.
  • Humor als dichterische Einbildungskraft. Studien zur Erzählkunst des poetischen Realismus. 2. Aufl. Fink, München 1976, ISBN 3-7705-0022-9.
  • Poetischer Realismus als Spielraum des Grotesken in Gottfried Kellers „Der Schmied seines Glückes“. Universitätsverlag, Konstanz 1998, ISBN 3-87940-359-7.
Съставителство

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ана Димова, „Хуморът между езиците и културите или преводим ли е хуморът“, LiterNet, 17.11.2004, № 11 (60).
  2. Wolfgang Preisendanz (1988). // Stiftung Brückner-Kühner. Посетен на 5 март 2017. (на немски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]