Възнесение Господне (Ботевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Възнесение Господне.
„Възнесение Господне“ | |
Местоположение в Ботевград | |
Страна | България |
---|---|
Населено място | Ботевград |
Религия | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | Ловчанска |
Архиерейско наместничество | Ботевградско |
Изграждане | 1860 г. |
Състояние | действащ храм |
„Възнесение Господне“ в Общомедия |
„Свето Възнесение Господне“ е постоянно действаща църква от Ботевградска духовна околия на Ловчанската епархия на Българската православна църква.[1] Основана е през 1864 година и се намира в Ботевград, Софийска област.
История
[редактиране | редактиране на кода]Строежът на църквата се започва от 1860 и продължава до 1864, когато на Спасовден е осветена. Зографисването ѝ приключва през 1866 г.[2] Счита се, че на мястото на днешната църква е имало параклис, върху чийто основи е издигната по-късна църква под името „Свети Георги“. През 1826 г. към нея функционира килийно училище. Според краеведа Ташко Нинов през 1860 година върху основите на старата църква „Свето Георги“ е построен храмът „Възнесение Господне“ с дарителства на самунджиевци, начело с Нако Вълков. За строител се сочи самоукият врачешки майстор Вуно Марков. Живописта в храма не е подписана, но въз основа на художествена оценка се смята, че първият зограф е дебърският майстор Блаже Дамянов от Тресонче. Изписана е само годината, в която приключва зографисването на храма.[3] Иконите и иконостасът са част от експозицията на Ботевградския исторически музей.[4]
-
„Свети Вартоломей“
-
„Свети апостол Петър“
-
„Свети евангелист Матей“
-
„Свети Симеон“
Според Димитър Палчев, реставратор при последното зографисване на църквата през 90-те години на ХХ век, тя е горяла два пъти от издигането си до днес. Той свидетелства, че след почистване на саждите е попаднал на два по-стари стенописни пласта. Ремонт на църквата е извършен и през 2012[5].
На храмовия си празник Спасовден през 1970 г. църквата е обявена за паметник на културата с историческа стойност и местно значение.[6]
Първосвещеници
[редактиране | редактиране на кода]- Кръстьо Никифоров
- Тошко Цветанов Димитров
Свързани паметници
[редактиране | редактиране на кода]В двора на църквата се намират гробове на някои ревностни богомолци, а също така и на руски воини, сражавали се в Арабаконак по време на Освободителната война. Под трите руски паметника почиват тленните останки на осем от руските воини, загинали в сражението под Маркова чукла и Арабаконак. Паметниците са издигнати през 1878 г. [7][8]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Павел Дишев, „Паметници на освободителната война в Ботевградския край“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ hramove.bg
- ↑ opoznai.bg
- ↑ Майстор Блаже от Дебърско // Исторически музей – Ботевград, 27 август 2013. Архивиран от оригинала на 2018-03-28. Посетен на 28 март 2018.
- ↑ Църквата „Свето Възнесение Господне“ ще чества 150 години // Botevgrad.com. Посетен на 28 март 2018.
- ↑ balkanec.bg
- ↑ Исторически музей – Ботевград, botevgrad.com
- ↑ ruskipametnici.com[неработеща препратка]
- ↑ balkanec.bg