Георги Владиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Владиков
български партизанин, деец на БКП, депутат, дипломат и посланик
Роден
Починал
11 април 1999 г. (73 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   [1]

Георги Филипов Владиков е български партизанин, деец на БКП, бивш депутат, дипломат и посланик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Владиков е роден на 22 януари 1926 г. в Перущица. На 17-годишна възраст става най-младият партизанин от отряд „Антон Иванов“, а след разгрома на отряда – в бригада „Георги Димитров“.[2] Той е първият перущински партизанин, излязъл в Балкана на 24 март 1943 г. Потомък е на героичен перущински род. Прадядо му е Тодор Владиков – командир на Шести участък при защитата на Перущица по време на Априлското въстание (1876 г.), а баща му е Филип Владиков – участник в Септемврийското въстание през 1923 г.

Георги Владиков е учил в Търговската гимназия в Пловдив. Като млад партизанин е неустрашим. Обикаля селата, среща се с ятаци, набавя оръжие и храна. Скоро става любимец на по-възрастните партизани и на ремсовата младеж.

След 9 септември 1944 г. е един от първите доброволци в Отечествената война на България. Става заместник-командир и политически ръководител на войскова част, състояща се от млади парашутисти. При ожесточените сражения срещу хитлеристките войски в редовете на Първа българска армия за хребета Страцин е ранен от парче шрапнел в левия крак под коляното.

След края на Втората световна война работи за кратко в ДСО „Винпром“ в София и завършва с отличие Висшия икономически институт „Карл Маркс“.

От 1950 г. работи като инструктор в ЦК на БКП и същевременно завършва Висшата партийна школа. Става заместник-завеждащ на селскостопанския отдел.

От 1955 до 1976 г. оглавява отдел „Деловодство“ при ЦК на БКП.

Няколко мандата е и народен представител. Трудовата си дейност завършва на дипломатическа работа. Посланик е на Народна република България в Чехословакия, Египет и Конго – Бразавил.

Умира на 11 април 1999 г., на 73-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители от Шесто народно събрание, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 139
  2. Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама "антонивановци" и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. с. 40-111.