Георги Сотиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Сотиров
общественик
Роден
Починал
Научна дейност
Област езикознание, икономика, история, право
Образование докторска степен по финанси от Фрибурския университет през 1943 г
Работил в ООН
Публикации „Езикът на Константин Велики“
Известен с Автохтонна теория за произхода на българския народ

Георги Д. Сотиров (на английски: George D. Sotiroff) (27 юли 1910 г. София[1] – 10 октомври 1986 г. Квебек[2]) е деятел на ООН и канадски общественик от български произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Сотиров е роден в София на 27 юли 1910 г. Следва икономика и право в България, след което емигрира в Швейцария, където сключва брак с унгарката Ирене Тордай. Учи история и международни икономически отношения като следдипломна квалификация в Университета в Женева, а след това получава докторска степен по финанси от университета във Фрибур през 1943 г. След Втората световна война Сотиров остава в Швейцария, където работи в Международния Червен кръст и в централата на Организацията на обединените нации в Женева.

По линия на ООН Сотиров е изпратен от Женева в централата в Ню Йорк. Впоследствие той се мести в Канада където работи като икономист за провинциалните правителства на Саскачуан и Британска Колумбия, а по-късно и в областта на обществено здравеопазване. Той също така работи няколко години за Кралската комисия по двуезичието и бикултурализма и в по-късните си години е гостуващ професор по лингвистика в Университета в Лавал. Сотиров умира на 10 октомври 1986 г. в Сейнт Фоа, предградие на град Квебек.

Исторически публикации[редактиране | редактиране на кода]

Сотиров пише няколко книги с историческа тематика, свързана с античната и доантична балканска история. През 1986 г. излизат „Езикът на Константин Велики“, заедно с монографията му „Elementa Nova Pro Historia Macedono-Bulgarica". Книгата е насочена към разкриване на сведения за езика, обичаите, именната система и други културни пластове, свързани с древните трако-македонци. Представлява сборник от различни статии, включващи „Езикът на Константин Велики“, „Орбини и Одисей в Огигия-Преслав“, „Предкирилска писменост в славянските земи“ и „Имената на езическите божества“. Друг принос в древната балканска история Георги Сотиров прави със своята книга „Убийството на Юстиниановата самоличност“. Книгите му имат ревизионистичен характер и са с автохтонистки уклон, подобно на трудовете на Ганчо Ценов. Като цяло Сотиров подкрепя тези сходни с идеите на илиризма и македонизма.[3] Подобни ревизионистични възгледи са поддържани и от други учени в Канада, като историка-македонист Андрю Росос.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Убийството на Юстиниановата самоличност“ (1974) LYNN
  • „Elementa Nova Pro Historia Macedono-Bulgarica“ (1986), Канада
  • „Омирово ехо в съвременната трако – македонска топонимия“
  • „Slavonic names in Greek and Roman antiquities“
  • „Кому принадлежи Линеар Б“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. George Sotiroff Bursary (03626)
  2. George D. Sotiroff.
  3. The Eye Expanded: Life and the Arts in Greco-Roman Antiquity, Authors: Frances B. Titchener, Richard F. Moorton, University of California Press, 1999, ISBN 0520210298, pp. 255; 263.
  4. Щефан Трьобст (Stefan Troebst): Рецензия на книгата „Macedonia and the Macedonians: A History“, 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]