Георг Гротефенд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг Гротефенд
Georg Grotefend
германски филолог

Роден
Починал
15 декември 1853 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Гьотингенски университет
Известен с първото разчитане на древноперсийското клинописно писмо
Георг Гротефенд в Общомедия

Георг Фридрих Гротефенд (на немски: Georg Friedrich Grotefend) е германски филолог, езиков и древноисторически изследовател. Той започва с дешифровката на клинописа.

Брат е на теолога Йохан Грегор Гротефенд (1766-1837). Баща е на историка Карл Лудвиг Гротефенд (1807–1874) и дядо на архивара и хронолога Херман Гротефенд (1845–1931).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Гротефенд в Мюнден

Роден е на 9 юни 1775 в Хан. Мюнден. Следва от 1795 г. филология и теология в Гьотингенския университет. 1803 г. става проректор на градската гимназия (днес Lessing-Gymnasium) във Франкфурт на Майн. 1812-1814 г. е професор по класическа литература в Lyceum Carolinum, новооснования университет Франкфурт. 1819 г. е един от основателите на обществото Gesellschaft für Deutschlands ältere Geschichtskunde за издаване на Monumenta Germaniae Historica. 1821 г. става директор на гимназията (Lyzeum) в Хановер.

През 1818-1821 г. си пише с Якоб Грим за езика на готите. През 1802 г. успява само за няколко седмици да разчете намерения през 1621 г. и копиран персийски Бехистунски надпис в Иран. Разчита и клинописа от Персеполис, копиран от Карстен Нибур по време на голямото му пътуване в Арабия. След това разчита вавилонски и асирийски клинописи. Той е учител по древногръцки и познава имената на персийските царе.

Почетен гражданин на Хановер.

Пенсионира се през 1849 г. и умира на 15 декември 1853 г. в Хановер, където е погребан в Градинското гробище (на немски: Gartenfriedhof).

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Anfangsgründe der deutschen Prosodie. (Gießen 1815)
  • Lateinische Grammatik. 2 Bde. (Frankfurt am Main 1823–1824)
  • Neue Beiträge zur Erläuterung der persepolitanischen Keilschrift. (Hannover 1837)
  • Rudimenta linguae umbricae. 8 Hefte (Hannover 1835–1838)
  • Rudimentae linguae oscae. (Hannover 1839)
  • Zur Geographie und Geschichte von Altitalien. 5 Hefte (Hannover 1840–1842)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Schoof: Georg Friedrich Grotefend und Jacob Grimm. In: Werratalverein Eschwege e.V. (Hrsg.): Das Werraland. Heft 2, Eschwege 1957, S. 27-28.
  • Entzifferung von Keilschriften aus Persien, Georg Friedrich Grotefend

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hermann Grotefend: Grotefend, Georg Friedrich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 763–765.
  • Dietz-Otto Edzard: Grotefend, Georg Friedrich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, S. 164 f.