Георг Линдеман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг Линдеман
немски генерал
Bundesarchiv Bild 183-L08017, Georg Lindemann.jpg

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1915 – 1918; 1934 – 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование пехотни войски
Командвания 36-та пехотна дивизия
18-та армия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Кръст на честта

Роден
Починал
Георг Линдеман в Общомедия

Георг Линдеман (на немски: Georg Lindemann) е немски офицер от кавалерията и полеви командир, служил в немските сухопътни сили по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Георг Линдеман е роден на 8 март 1884 г., в град Остербург, провинция Саксония.

Присъединява се към пруския офицерски корпус и служи в Първата световна война – и на Източния, и на Западния фронт.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната се записва в доброволческия корпус на Паул фон Летов и по време на вълненията от 1919 г., помага за смазването на комунистическия работнически съвет в Хамбург. През 1930 г., Линдеман служи като командир на 13-ти кавалерийски полк.

Втора световна война (1939 – 1945[редактиране | редактиране на кода]

С издигането на НСДАП, Линдеман е повишен в командир на Военното училище в Хановер. Заема този пост до 1936 г. После е повишен в генерал-лейтенант и му е поверено командването на 36-та пехотна дивизия. По време на Полската кампания, дивизията участва в защитата на Саарската област, а после в нападението над Франция. Към края на кампанията на запад, Линдеман е повишен в генерал от кавалерията и му е дадено командването на армейски корпус „Л“. През юни 1941 г., с началото на операция Барбароса, корпусът на Линдеман е включен в група армии „Север“. Линдеман командва корпуса по време на напредването на групата армии към Ленинград. По време на операцията за овладяването на Смоленск, неговата част бързо е прехвърлена към група армии „Център“, а после е върната обратно.

На 16 януари 1942 г., Линдеман поема командването на 18-та армия, част от група армии „Север“. По-късно, през лятото на 1942 г., е повишен в генерал-полковник.

Ленинград (1941 – 1944)[редактиране | редактиране на кода]

Линдеман е начело на 18-та армия по време на цялата блокада на Ленинград и по време на отстъплението през януари 1944 г., от Ораниенбаум до Нарва. По-късно поема командването на частите, защитаващи отбранителните линии при Нарва, по време на битката за града. На 31 март 1944 г. е назначен за главнокомандващ на група армии „Север“. На този пост е за кратко време, тъй като на 4 юли същата година е прехвърлен към Резервната армия. Според слуховете, Хитлер посочва за причина за освобождаването му от поста, фактът, че Линдеман е твърде стар и слаб.

След няколкомесечна служба в Резервната армия, Линдеман е назначен за командващ на новосформирания оперативен щаб на балтийското крайбрежие (на немски: Fuehrungsstab Ostseekueste). От 1 февруари 1945 г., е на поста върховен главнокомандващ на въоръжените сили в Дания (на немски: Wehrmachtsbefehlshaber Danemark). През април 1945 г., въпреки, че изходът на войната е очевиден, Линдеман издава заповед към войниците си да запазят строга дисциплина, и трябва да отбраняват Дания до последния куршум.

На 3 май, Линдеман отпътува за Мюрвик за среща с ОКВ, новото правителство и новия държавен глава на Германия, гросадмирал Карл Дьониц. Линдеман информира Дьониц, че ще е способен да удържи Дания за известно време. Той и неговият колега в Норвегия, генерал Франц Бьоме, настояват за задържането на Дания и Норвегия като разменни монети по време на преговорите за примирие. Дьониц обаче иска незабавен мир, и на 5 май германските части капитулират безусловно в северозападна Германия, Холандия и Дания.

Като командир на армия „Линдеман“, генерал-полковникът е натоварен със задачата по премахването на немската окупация на Дания. В началото на юни 1945 г., Линдеман е арестуван в шабквартирата си в Силкеборг.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Линдеман е държан в американски и датски плен до 1948 г. Срещу него не са повдигнати обвинения за военни престъпления – нито от страна на Съюзниците, нито от датска страна. След освобождаването си, Линдеман излиза в пенсия в Западна Германия. Умира на 25 септември 1963 г.[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

    • Носител на Рицарски кръст (5 август 1940)
    • Носител на Дъбови листа № 275 (21 август 1943)
  • Германски орден „Кръст на свободата“ (1943) – I-ва степен със звезда и мечове (29 март 1943)
  • Упоменат 2-пъти в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (29 юни 1942; 12 август 1943)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Fellgiebel, Walther-Peer. „Die Trager des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945“. Friedburg, Германия: Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fellgiebel, Walther-Peer. „Die Trager des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945“. Friedburg, Германия: Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.

Външни препатки[редактиране | редактиране на кода]