Групата на Ладош

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Групата на Ладош (на полски Grupa Ładosia), наричана още Бернската група – нелегална полско-еврейска структура, създаден в Швейцария по време на Втората световна война, занимаваща се с фалшифициране на паспорти на държавите от Латинска Америка. Тези документи са предоставяни на евреи, които благодарение на тях избягват извозване до германските лагери на смъртта и са изпращани в лагери за интернирани в Германия и в окупирана Франция. Така много от тях оцеляват до края на войната. До началото на 2020 Институтът „Пилецки“ успява да състави списък с над 3 хиляди евреи, които полските дипломати се опитват да спасят. От тях оцеляват най-малко няколкостотин.[1][2]

Резиденцията на посланика на РП в Берн, 2014 (по време на войната седалище на легацията на РП)

Състав на групата[редактиране | редактиране на кода]

Групата се състои от четирима дипломати от легацията на Република Полша, представител на Комитета RELICO (Комитет за помощ на евреите, жертви на войната), създаден от Световния еврейски конгрес, и представител на Агудат Израел. Пет от шестимата членове са полски граждани, като половината са с еврейски произход.[3]

Членове на групата са:

Александер Ладош (1891–1963), полски посланик в Берн в периода 1940–1945

Абрахам Силбершайн (1881–1951), адвокат, ционистки активист, предвоенен член на Сейма на Република Полша, основател на спасителния комитет RELICO

Константи Рокицки (1899–1958), полски консул в Берн в периода 1939–1945 [7]

Хаим Айс (1876–1943), търговец, роден в Устшики Долне, активист на Агудат Израел от Цюрих

Стефан Риневич (1903–1987), съветник в полската легация в периода 1938–1945, заместник на посланик Ладош

Юлиуш Кюл (1913–1985), аташе в полската легация, експерт по контакти с еврейски организации

Групата на Ладош е неформален кръг – няма структура, а контактите между членовете ѝ са несиметрични. При изработването на паспортите основните контакти са между консул Константи Рокицки, който е прекият автор на повечето паспорти и се занимава с купуването им на черния пазар, и Абрахам Силбершайн и Хаим Айс, които се заемат с нелегалното пренасяне на паспортите, личните данни и снимките и финансират по-голямата част от операцията.[4] Задачата на Александер Ладош и Стефан Риневич е да осигурят подкрепата на бернския дипломатически корпус и да попречат на швейцарската полиция да разруши организацията. Юлиуш Кюл, който в момента на избухване на войната е 26-годишен доктор по икономика в Университета в Берн, осигурява безопасни контакти между еврейските организации и легацията, а по-късно поема и функцията на заместник-шеф на консулската служба. Занимавал се е вероятно и с нелегалния транспорт на формуляри.[5]

Александер Ладош
Абрахам Силбершайн
Константи Рокицки
Хаим Айс
Стефан Риневич
Юлиуш Кюл

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1939 Полша е нападната от Нацистка Германия и Съветския съюз, след което е разделена на две окупационни зони. Почти цялото 36-милионно население на страната, включително над 3 милиона евреи, се оказва под германско и съветско управление. Седалището на Правителство на Полша в изгнание, намиращо се първоначално Париж, после в Анже, а от края на юни 1940 (след капитулацията на Франция) – в Лондон, е представлявано в континенталната част на Западна Европа от легациите на Полша в Швейцария, Португалия, Испания и Швеция. Останалите държави или попадат под немска окупация или – под натиска на Нацистка Германия – затварят полските дипломатически представителства.[6] От април 1940 шеф на представителството в Швейцария става Александер Ладош, посланик в Латвия (1923–1926) и генерален консул в Мюнхен (1927–1931) преди войната. Когато поема представителството в Швейцария, другите трима дипломати членове на групата на Ладош – вече работят там – Риневич от 1938, Кюл и Рокицки от 1939. Абрахам Силбершайн пристига в Женева три седмици преди избухването на войната, за да участва в Световния конгрес на евреите, а Хаим Айс пребивава в Швейцария от началото на XX век като собственик на магазин в Цюрих. И двамата представители на еврейски организации не са се познавали преди войната.[7]

Зараждане на идеята и изработване на латиноамерикански паспорти[редактиране | редактиране на кода]

Според Юлиуш Кюл идеята за създаване на фалшиви латиноамерикански паспорти се ражда през 1939-1940 и първоначално няма връзка с по-късния холокост. Трябвало да бъдат изработени няколко десетки парагвайски документи, за да могат влиятелни евреи от районите, окупирани от Съветския съюз, да напуснат страната през Япония. Легацията идентифицира почетния консул на Парагвай, нотариус от Берн Рудолф Хюгли, който е готов да продаде празни паспорти.[8] Не е известно кой ги е попълнил и как са изпратени в Съветския съюз, но трябва да се има предвид, че в края на 1939 и началото на1940 между Берн и съветската граница все още има пояс от неутрални държави и преминаването на границата формално е възможно. Първоначално се смята, че това ще са действия с индивидуален характер, тъй като могат да бъдат разкрити, но по-късно започва постоянното издаване на подобни документи. Най-известният пример е получаването на паспорт от Ели Стърнбах за бъдещата му съпруга Гута Айзенцвайг и нейната майка през ноември 1941. Броят на издадените паспорти се увеличава през 1941 по време на германското нападение над Съветския съюз и след създаването на еврейските гета. В повечето случаи притежателите на такъв документ биват освободени от задължението да живеят в гето и да носят лента с Давидовата звезда. Схемата за производство на паспорти се разгръща напълно през 1942, след Ванзейска конференция, когато започва масовото избиване на европейските евреи. От този момент латиноамериканските паспорти основно защитават от депортиране в лагери за унищожение, а притежателите им са изпращани в лагери за интерниране в Германия и окупирана Франция.

Парагвайски паспорти[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално основен център на паспортната операция е оста RELICO - Полско представителство. Силбершайн изпраща на консул Рокицки списъци на лица, обхванати от паспортизацията, а той ги записва и задвижва изработването на парагвайски паспорти. На свой ред Рокицки изпраща паспортите или техни нотариално заверени копия на Силбершайн. Най-старият, намерен до този момент паспорт е издаденият за краковското семейство лекари Мария и Хенрик Голдбергер с дата 27 май 1940. Парагвайските власти потвърждават гражданството на съпрузите и молят те да бъдат освободени от лагера Вител и да ги разменят с германски военнопленници, държани в съюзническите страни.[9] Номерата на паспортите, намерени в архива на Силбершайн в Яд Вашем, сочат, че са изработени три серии документи и броят им е най-малко 1056. Паспортите са били издавани за един човек или за няколко души заедно, поради което се счита, че в тях са били вписани най-малко 2100 души. Един паспорт струва от 500 до 2000 франка, като събраните пари отиват при Рудолф Хюгли, а самите дипломати са водени от хуманни подбуди.[10] Същевременно са изготвени и т.нар. писма – потвърждаване на парагвайско гражданство без попълване на паспорт. Притежателите на такива писма са поне толкова на брой, колкото и притежателите на парагвайски паспорти.

Паспорти на Перу и Салвадор[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 Силбершайн се свързва с консула на Перу в Женева Хосе Барето, комуто връчва 10 –12 000 франка за 28 паспорта. Информацията за това обаче достига до генералния консул на Перу и Барето е уволнен. Риневич предприема неуспешна намеса, за да спаси Барето и да прикрие въпроса, предизвиквайки подобни действия и от страна на полската легация в Лима. През 1943 Силбершайн се свързва с еврейския служител на Генералното консулство на Салвадор в Женева Жорж Мандел-Мантело (György Mandl), който, най-вероятно със съгласието на своя шеф – главен консул Артуро Кастеланос, му предоставя попълнени паспорти и удостоверения за гражданство. През 2010 Артуро Кастеланос е обявен от Яд Вашем за Праведник на света.[11]

Паспорти на Хондурас, Хаити и други държави[редактиране | редактиране на кода]

За да получи паспорти на Хондурас, Силбершайн се свързва с Антон Бауер, бивш почетен консул на Хондурас, който открадва печат и издава документите нелегално в бюрото си в Берн. Получател на писмата на Силбершайн е дъщерята на Бауер – Изабелла, а в някои случаи издаването на документите става с посредничеството на Рокицки.[12]

Резултатите от дейността на групата[редактиране | редактиране на кода]

Абрахам Силбершайн докладва през 1944, че в резултат на дейността на групата 10 000 души са спасени от масово депортиране в немски лагери за унищожение. Според него тези хора са били в лагерите за интернирани Титмонинг, Либенау и Бьолзенберг в Германия и в лагера Вител във Франция. През 1944 нацистите ликвидират лагера във Вител, убивайки между 200 и 300 затворници, но повечето изброени от Силбершайн лагери не са ликвидирани. Един от документите сочи, че само в лагера Берген-Белзен, малко преди освобождаването, е имало повече от 1100 притежатели на паспорти. Силбершайн пише също, че е срещнал повечето от тях по време на посещението си в Полша през май 1946.[13] През 2019 под редакцията на Якуб Кумох е публикуван списък с имената на 3262 евреи, които са получили паспорти от Групата на Ладош. Списъкът съдържа и имената на държавите, чиито документи е получило даденото лице. Според изследванията към дата 24 октомври 2019 имената на 5 000 до 7 000 притежатели на паспорти остават неизвестни.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На 28 декември 2018, в навечерието на годишнината от смъртта на депутата Александър Ладош на варшавското гробище Повонзки се провежда служба с участието на полския министър на външните работи Яцек Чапутович, заместник-държавния секретар на Министерството на културата и националното наследство Магдалена Гавин, както и роднини на министър Александър Ладош и консул Константин Рокицки.

През юни 2019 членовете на Групата на Ладош са отличени посмъртно с медали Virtus et Fraternitas.[14]

С решение на полския Сейм 2021 година е обявена за година на Групата на Ладош.[15]

Позицията на Института Яд Вашем[редактиране | редактиране на кода]

През април 2019 Институтът Яд Вашем обявява, че е присъдил званието Праведник на света на консула Константин Рокицки, когото приема за лидер на Групата на Ладош и изразява признателност на „консулите” Александер Ладош и Стефан Риневич.[16] Решението, съдържащо сериозни фактологични грешки (Ладош и Риневич са шефове на Рокицки, а не негови подчинени и нито един от тях не е консул), е посрещнато с протест от страна на семейството на Рокицки, чийто представител отказва да приеме медала, докато не бъде изяснен случаят с другите двама дипломати.[17] Решението предизвика реакция и от страна на над 30 спасени от Групата на Ладош евреи, които изпращат протестно писмо до Яд Вашем.[18] Посланикът на Република Полша в Швейцария – Якуб Кумох, определя решението на Яд Вашем като „недоразумение”.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Szwajcaria – Karczewski: oddajemy cześć tym, którzy tworzyli łańcuch dobrych serc. pap.pl. [посещение 2018-03-06].
  2. ↑ https://instytutpolski.pl/sofia/2021/04/06/
  3. ↑ Jędrzej Uszyński: Ambasador Ładoś i jego dyplomaci – niezwykła akcja ratowania Żydów z Holocaustu. Nasza Gazetka, 2017-04. [посещение 2020-05-04].
  4. ↑ Petar Petrović: Ambasador Polski w Szwajcarii: Polacy pomagali przy wykupie Żydów z rąk nazistów. Alianci byli temu przeciwni. Rozmowa z ambasadorem Polski w Szwajcarii dr. Jakubem Kumochem. Polskie Radio, 2018. [посещение 2018-03-07].
  5. ↑ Gutta Sternbuch, David Kranzler: Gutta: Memories of a Vanished World. A Bais Yaakov Teacher’s Poignant Account of the War Years with a Historical Overview. Jerusalem-New York: 2005. ISBN 978-1-58330-779-3.
  6. ↑ Jan Żaryn, Polska w czasie II wojny światowej, [w:] Alicja Dybkowska, Jan Żaryn, Małgorzata Żaryn (red.), Polskie dzieje od czasów najdawniejszych do współczesności, Warszawa: Wydawnictwo Naukowe PWN, 1999, s. 268–271, ISBN 83-01-13038-5.
  7. ↑ Odznaczeni / Chaim Yisroel Eiss (1876-1943), Instytut Pileckiego [посещение 2020-05-05].
  8. ↑ Petar Petrović: Ambasador Polski w Szwajcarii: Polacy pomagali przy wykupie Żydów z rąk nazistów. Alianci byli temu przeciwni. Rozmowa z ambasadorem Polski w Szwajcarii dr. Jakubem Kumochem. Polskie Radio, 2018
  9. ↑ Jerzy Adamiak (PAP): Instytut Pileckiego: odkryliśmy ślady najstarszego paszportu wydanego przez Grupę Ładosia. dzieje.pl, 2021-02-08. [посещение 2021-02-10].
  10. ↑ Michał Potocki, Zbigniew Parafianowicz: Polak na polecenie rządu ratował Żydów od Holokaustu. Świat się o tym nie dowiedział. Gazeta Prawna, 2017. [посещение 2018-03-07].
  11. ↑ Petar Petrović: Ambasador Polski w Szwajcarii: Polacy pomagali przy wykupie Żydów z rąk nazistów. Alianci byli temu przeciwni. Rozmowa z ambasadorem Polski w Szwajcarii dr. Jakubem Kumochem. Polskie Radio, 2018. [dпосещение 2018-03-07].
  12. ↑ Jakub Kumoch, Grupa Berneńska – dyplomaci Rzeczypospolitej Polskiej z pomocą Żydom. Wystąpienie ambasadora RP w Szwajcarii dr. Jakuba Kumocha, wygłoszone 4 lutego 2018 r. w Muzeum Pamięci Shoah w Paryżu, „Polski Przegląd Dyplomatyczny”, Warszawa: Polski Instytut Spraw Międzynarodowych, luty 2018, ISSN 1642-4069.
  13. ↑ Jakub Kumoch, Grupa Berneńska – dyplomaci Rzeczypospolitej Polskiej z pomocą Żydom. Wystąpienie ambasadora RP w Szwajcarii dr. Jakuba Kumocha, wygłoszone 4 lutego 2018 r. w Muzeum Pamięci Shoah w Paryżu, „Polski Przegląd Dyplomatyczny”, Warszawa: Polski Instytut Spraw Międzynarodowych, luty 2018, ISSN 1642-4069.
  14. ↑ Prezydent wręczył Medale Virtus et Fraternitas. prezydent.pl, 19 czerwca 2019. [посещение 2019-06-19].
  15. ↑ https://kulturni-novini.info/sections/3/news/32557
  16. ↑ PAP: Yad Vashem: Konstanty Rokicki kluczowy w Grupie Berneńskiej. gosc.pl. [посещение 2019-06-03].
  17. ↑ Zbigniew Parafianowicz, Michał Potocki: Błędy we wniosku Yad Vashem ws. Rokickiego. Nie wiadomo, czy krewna bohatera weźmie udział w uroczystościach. wiadomosci.dziennik.pl. [посещение 2019-06-03].
  18. ↑ Marcin Makowski: Grupa Ocalałych pisze do Yad Vashem. Chodzi o polskich dyplomatów. opinie.wp.pl. [посещение 2019-06-03].
  19. ↑ PAP: Yad Vashem explains honouring just one Bernese Group member. tvp.pl. [посещение 2019-06-03].
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Grupa Ładosia в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Групата_на_Ладош&oldid=12008930“.