Гърго Мартич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гърго Мартич
Grgo Martić
Роден 22 януари 1822 г.
Починал 30 август 1905 г. (83 г.)
Професия монах, писател, поет, преводач
Националност Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Активен период 1852 – 1905
Жанр исторически роман, мемоари, лирика, документалистика
Гърго Мартич в Общомедия

Гърго Мартич (на хърватски: Grgo Martić) е босненски и хърватски францискански монах, преводач, поет и писател на произведения в жанра исторически роман, лирика, мемоари и исторически изследвания.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гърго Мартич е роден на 22 януари 1822 г. в село Растовача, Османска империя (сега Босна и Херцеговина), в семейство с шест деца. Баща му умира докато е малък и той е отгледан от чичо си. През 1834 г. постъпва в училището във Францисканския манастир „Света Екатерина“ в Крешево и до 1838 г. живее там. После до 1844 г. учи в гимназията в Пожега, и следва теология в Загреб и Пеща. По време на следването си в Загреб се запознава с Людевит Гай, Вякослав Бабукич, Станко Враз, Богослав Шулек, и други видни илирийци, чиито идеи възприема и по-късно ще приложи на практика.

Ръкоположен е за свещеник на 24 декември 1844 г. и служи в Крешево и Осова три години. През 1847 г. открива училище в Крешево и гимназия в Сараево. В периода 1851 – 1879 г. е свещеник на Римокатолическата църква в Сараево, а от 1879 г. до смъртта си е монах във францисканския манастир „Света Екатерина“ в Крешево. Прекарва по-голямата част от живота си в Босна, където се застъпва за правата на хърватските католици в Босна и Херцеговина.

Превежда произведения на Омир, Жан Расин, Лев Толстой и Гьоте на хърватски език. Освен хърватски той говори латински, италиански, френски, турски, унгарски и немски език.

Пише редица исторически произведения – едно от най-известните е романът му „Osvetnici“ (Просветителите), посветен на борбата на балканските славяни срещу господството на Османската империя.

Среща се с бъдещия албански писател Герг Фищ и става негов ментор заедно с хърватския писател Силвие Крънчевич.

В младостта си Мартич активно подкрепя илирийското движение, но по-късно започва да вижда в него великосръбски тенденции и започва да поддържа присъединяването на Босна и Херцеговина към бъдещата хърватска държава, която ще се създаде след разпада на Австро-Унгария.

Като енорийски свещеник в Сараево през 1856 г. става представител на Францисканската провинция Босна Сребрена за връзки с Турция и консулските власти. По време на Източната криза в края на 70-те години в контакт с бан Йосип Йелачич, от когото получава като подарък резбован меч и нож, скрит в бастун, които се пазят в Крешевския манастир. След анексията на Босна от Австро-Унгария в 1878 година, става едно от най-доверените лица на австро-унгарското правителство в Босна и Херцеговина, но когато стана ясно, че Виена отказва да обедини областта с Хърватия, той се оттегля разочарован от политическия живот.

Гърго Мартич умира на 30 август 1905 г. в Крешево, Австро-Унгария (сега Босна и Херцеговина).

Авторът е увековечен с поставянето на паметници в Загреб и Пожега. Паметникът в Пожега е във формата книга с негова патриотична мисъл – „Тежко е на един народ без братска любов, както на Босна без хърватската земя“. Площадът пред катедралата в Сараево носи неговото име. През 2006 г. на негово име е учредена литературна награда от Литературна фондация „Отец Гърго Мартич“ от Крешево, която се присъжда за непубликувани ръкописи.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Гърго Мартич в Загреб
  • Slavodobitnica svijetlomu gospodaru Omer-paši (1852) – епична поема
  • Narodne pjesme bosanske i hercegovačke I (1858) – с Иван Фран Юкич
  • Osvetnici, I-III (1861/65), IV (1878), V (1881), VI (1881), VII (1883) – исторически роман
  • Početni zemljopis za katoličke učionice u Bosni (1871)
  • Putovanje u Dubrovnik iz Kreševa god. 1882 (1884) – епична поема
  • Narodne pjesme o boju na Kosovu godine 1389 (1886)
  • Obrana Biograda godine 1456. (1887) – исторически роман
  • Pjesnička djela fra Grge Martića, 1 – 7 (1888)
  • Pjesnička djela fra Grge Martića, I (1893)
  • Zapamćenja/1829.-1878., po kazivanju autorovu zabilježio Janko Koharić (1906) – спомени на Гърго Мартич записани от Янко Кохарич

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мартич, Грго“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Босна и Херцеговина“         Портал „Босна и Херцеговина