Даки Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Даки Йорданов
български ботаник
Портретна снимка, източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка, източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Националност българин
Образование Софийски университет

Даки Йорданов Вичев е български ботаник и университетски преподавател, академик на Българска академия на науките.[1]

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Даки Йорданов е роден на 14 септември 1893 г. (1 септември стар стил) в Омуртаг. Основното си образование завършва в родния си град. След това завършва Земеделското училище в Шумен. През 1914 г. завършва гимназия в Шумен.[1]

Записва се да учи естествена история в Софийския университет, но по време на Първата световна война прекъсва следването си. През 1921 г. се дипломира с работа на тема „Флората в Омуртагската околия“. Работи в Централния изпитателен институт. От 1922 г. е асистент в Биологическия факултет на Софийския университет. През 1923 г. става член-основател на Българското ботаническо дружество. Защитава докторска дисертация на тема „Върху степната растителност в България“. През 1939 г. е избран за доцент, от 1945 г. е професор, а през 1947 г. е избран за академик на Българска академия на науките. В периода 1956 – 1962 г. е ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. От 1962 до 1973 г. е директор на Института по ботаника при БАН.[1]

Акад. Даки Йорданов умира на 5 април 1978 г. в София.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1955 г. създава Ботаническата градина в Балчик. Автор е на над 80 научни труда – монографии, студии, съобщения. Ръководи издаването на многотомната „Флора на Република България“.[1]

Откривател е на 11 нови рода растения за България. Открива над 180 таксона нови за България и Балканския полуостров.[1]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В негова чест са именувани новоописаните видове Myosotis jordanovii, Verbascum jordanovii, Anthemis jordanovii, Poa jordanovii, Vicia jordanovii, Brassica jordanovii.[1]

На негово име е кръстена улицата, на която се намира ботаническата градина в Балчик. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]