Дейвид Фостър Уолъс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дейвид Фостър Уолъс
David Foster Wallace
Дейвид Фостър Уолъс, 2006 г.
Дейвид Фостър Уолъс, 2006 г.
Роден21 февруари 1962 г.
Починал12 септември 2008 г. (46 г.)
Професияписател, преподавател
Националност САЩ
Активен период1987 – 2008
Жанрдрама, документалистика
Темаамериканска култура, зависимости, консуматърско общество
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Безкрайна шега”


СъпругаКарън Грийн (2004 – 2008)
Подпис
Уебсайтwww.davidfosterwallacebooks.com
Дейвид Фостър Уолъс в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дейвид Фостър Уолъс (на английски: David Foster Wallace) е американски университетски професор по английски език и творческо писане, публицист и писател на произведения в жанра социална драма, публицистика и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дейвид Фостър Уолъс е роден на 21 февруари 1962 г. в Итака, щат Ню Йорк, САЩ, в семейството на Джеймс Уолъс и Сали Фостър.[2] Баща му е професор по философия в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, а майка му преподавателка по английска филология в общинския колеж в Шампейн.[3] Израства с по-малката си сестра Ейми в района на Шампейн-Ърбана и от малък е запален читател край родителите си. От 11-годишен учи в Ърбана, където завършва гимназия и играе като младши тенисист на регионално ниво.[7] Следва английска филология и философия в колежа „Амхърст“ и завършва с бакалавърска степен с отличие през 1985 г.[4] Освен това специализира математика и модална логика.[2] Получава докторска степен с дисертация на тема „Фатализмът“ на Ричард Тейлър и семантиката на физическата модалност”, за която получава Мемориалната награда „Гейл Кенеди“.[6]

През 1987 г. получава магистърска степен по творческо писане от Университета на Аризона.[3] Дипломната си работа от „Амхърст“ адаптира като първия си роман „Метлата на системата“ (The Broom of the System), който е публикуван през 1987 г.[2][5] Премества се в Харвардския университет да следва магистърска степен по философия, но скоро напуска програмата.[7] През 1988 г. е издаден първият му сборник с разкази „Момиче с любопитна коса“ (Girl with Curious Hair).[1]

През 1991 г. започва да преподава литература като асистент в колежа „Емерсън“ в Бостън.[6] През следващата година става преподавател по английска филология в Държавния университет на Илинойс.[4]

Придобива световна популярност с романа си „Безкрайна шега“ (Infinite Jest), който е публикуван през 1996 г.[1] Книгата включва широк състав от постмодерни герои, които варират от възстановяващи се алкохолици и чуждестранни държавници до обитатели на полудом и тенис звезди от гимназията. Тя представя футуристична визия за свят, в който рекламата е станала вездесъща, а населението е пристрастено към консуматорството.[4] Огромния по обем роман е сравняван от критиката с „Одисей“ на Джеймс Джойс и е определен от списание „Тайм“ за един от стоте най-добри англоезични романи на ХХ-ти век.

През 1997 г. получава литературната стипендия „МакАртър“.[2][4] През 1999 г. получава литературната награда „Ага Хан“ на списание „Париж Ревю“ за разказ от сборника му „Кратки интервюта с отвратителни мъже“ (Brief Interviews with Hideous Men).[2] Сборникът първоначално е адаптиран в театрална пиеса, а през 2009 г. е екранизиран в едноименния американски комедиен филм с участието на Джулиан Никълсън.[6]

През 2002 г. се премества в Клеърмонт като професор по творческо писане и професор по английски език в колежа „Помона“.[4] Обръщението му към абсолвентите от 2005 г. в Кениън Колидж, е публикувано през 2009 г. в книгата „Това е вода“.[1][5]

Уолъс има непостоянна връзка с писателката Мери Кар през 90-те години. През 2002 г. се запознава с писателката Карън Грийн, за която се жени на 27 декември 2004 г.[6]

През целия си живот той страда от депресия, алкохолизъм, наркомания и склонност към самоубийство и многократно е хоспитализиран за психиатрични грижи.[3] Дейвид Фостър Уолъс се самоубива чрез обесване на 12 септември 2008 г. в Клеърмонт, Калифорния.[2][5][6]

Последният му недовършен роман „Бледият крал“ (The Pale King) е компилиран от издателя му Майкъл Пийч, издаден е посмъртно през 2011 г. и е номиниран за наградата „Пулицър“.[1][4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Broom of the System (1987)[1][3]
  • Infinite Jest (1996)
  • The Pale King (2011)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

на български език
  • Гръбнак (разказ), сп. „Съвременник“ бр.4 (2004), прев. Маргарита Дограмаджян
  • Всичко това (разказ), сп. „Християнство и култура“ бр.1 (2013), прев. Слава Янакиева

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Signifying Rappers (1990) – с Марк Костело[1][3][4]
  • The Future of Fiction (1996)
  • A Supposedly Fun Thing I'll Never Do Again (1997) – есета
  • Shiny Adidas Tracksuits and the Death of Camp (1998) – с Джес Моури и Глазгоу Филипс
  • Up, Simba! (2000)
  • Everything and More (2003) – есета
  • Consider the Lobster (2005) – есета
  • McCain's Promise (2008)
  • This Is Water (2009)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2009 – Brief Interviews with Hideous Men
  • 2014 – The Rescue – история

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата David Foster Wallace в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​