Дейвид Фостър Уолъс
Дейвид Фостър Уолъс David Foster Wallace | |
Дейвид Фостър Уолъс, 2006 г. | |
Роден | 21 февруари 1962 г. |
---|---|
Починал | 12 септември 2008 г. |
Професия | писател, преподавател |
Националност | САЩ |
Активен период | 1987 – 2008 |
Жанр | драма, документалистика |
Тема | американска култура, зависимости, консуматърско общество |
Направление | постмодернизъм |
Известни творби | „Безкрайна шега” |
Повлиял на
| |
Съпруга | Карън Грийн (2004 – 2008) |
Подпис | |
Уебсайт | www.davidfosterwallacebooks.com |
Дейвид Фостър Уолъс в Общомедия |
Дейвид Фостър Уолъс (на английски: David Foster Wallace) е американски университетски професор по английски език и творческо писане, публицист и писател на произведения в жанра социална драма, публицистика и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Дейвид Фостър Уолъс е роден на 21 февруари 1962 г. в Итака, щат Ню Йорк, САЩ, в семейството на Джеймс Уолъс и Сали Фостър.[2] Баща му е професор по философия в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн, а майка му преподавателка по английска филология в общинския колеж в Шампейн.[3] Израства с по-малката си сестра Ейми в района на Шампейн-Ърбана и от малък е запален читател край родителите си. От 11-годишен учи в Ърбана, където завършва гимназия и играе като младши тенисист на регионално ниво.[7] Следва английска филология и философия в колежа „Амхърст“ и завършва с бакалавърска степен с отличие през 1985 г.[4] Освен това специализира математика и модална логика.[2] Получава докторска степен с дисертация на тема „Фатализмът“ на Ричард Тейлър и семантиката на физическата модалност”, за която получава Мемориалната награда „Гейл Кенеди“.[6]
През 1987 г. получава магистърска степен по творческо писане от Университета на Аризона.[3] Дипломната си работа от „Амхърст“ адаптира като първия си роман „Метлата на системата“ (The Broom of the System), който е публикуван през 1987 г.[2][5] Премества се в Харвардския университет да следва магистърска степен по философия, но скоро напуска програмата.[7] През 1988 г. е издаден първият му сборник с разкази „Момиче с любопитна коса“ (Girl with Curious Hair).[1]
През 1991 г. започва да преподава литература като асистент в колежа „Емерсън“ в Бостън.[6] През следващата година става преподавател по английска филология в Държавния университет на Илинойс.[4]
Придобива световна популярност с романа си „Безкрайна шега“ (Infinite Jest), който е публикуван през 1996 г.[1] Книгата включва широк състав от постмодерни герои, които варират от възстановяващи се алкохолици и чуждестранни държавници до обитатели на полудом и тенис звезди от гимназията. Тя представя футуристична визия за свят, в който рекламата е станала вездесъща, а населението е пристрастено към консуматорството.[4] Огромния по обем роман е сравняван от критиката с „Одисей“ на Джеймс Джойс и е определен от списание „Тайм“ за един от стоте най-добри англоезични романи на ХХ-ти век.
През 1997 г. получава литературната стипендия „МакАртър“.[2][4] През 1999 г. получава литературната награда „Ага Хан“ на списание „Париж Ревю“ за разказ от сборника му „Кратки интервюта с отвратителни мъже“ (Brief Interviews with Hideous Men).[2] Сборникът първоначално е адаптиран в театрална пиеса, а през 2009 г. е екранизиран в едноименния американски комедиен филм с участието на Джулиан Никълсън.[6]
През 2002 г. се премества в Клеърмонт като професор по творческо писане и професор по английски език в колежа „Помона“.[4] Обръщението му към абсолвентите от 2005 г. в Кениън Колидж, е публикувано през 2009 г. в книгата „Това е вода“.[1][5]
Уолъс има непостоянна връзка с писателката Мери Кар през 90-те години. През 2002 г. се запознава с писателката Карън Грийн, за която се жени на 27 декември 2004 г.[6]
През целия си живот той страда от депресия, алкохолизъм, наркомания и склонност към самоубийство и многократно е хоспитализиран за психиатрични грижи.[3] Дейвид Фостър Уолъс се самоубива чрез обесване на 12 септември 2008 г. в Клеърмонт, Калифорния.[2][5][6]
Последният му недовършен роман „Бледият крал“ (The Pale King) е компилиран от издателя му Майкъл Пийч, издаден е посмъртно през 2011 г. и е номиниран за наградата „Пулицър“.[1][4]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Girl with Curious Hair (1988)[1][3][4][5]
- Brief Interviews with Hideous Men (1999)
- Oblivion (2004)
- Poolside (2007) – с Алис Адамс, Ейми Блум, Джон Чийвър, Ърнест Хемингуей, А. М. Хоумс, Андреа Лий, Джойс Каръл Оутс, Една О'Брайън, Джеймс Пърди, Греъм Суифт, Джон Ъпдайк, Джули Оринджър и Фей Уелдън
- The David Foster Wallace Reader (2014)
- на български език
- Гръбнак (разказ), сп. „Съвременник“ бр.4 (2004), прев. Маргарита Дограмаджян
- Всичко това (разказ), сп. „Християнство и култура“ бр.1 (2013), прев. Слава Янакиева
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Signifying Rappers (1990) – с Марк Костело[1][3][4]
- The Future of Fiction (1996)
- A Supposedly Fun Thing I'll Never Do Again (1997) – есета
- Shiny Adidas Tracksuits and the Death of Camp (1998) – с Джес Моури и Глазгоу Филипс
- Up, Simba! (2000)
- Everything and More (2003) – есета
- Consider the Lobster (2005) – есета
- McCain's Promise (2008)
- This Is Water (2009)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 2009 – Brief Interviews with Hideous Men
- 2014 – The Rescue – история
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
- ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д е ((en)) Некролог в „Ню Йорк Таймс“
- ↑ а б в ((en)) Биография в официалния сайт
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Дейвид Фостър Уолъс
- Дейвид Фостър Уолъс в Internet Movie Database
- Дейвид Фостър Уолъс в Internet Speculative Fiction Database
- Дейвид Фостър Уолъс: „Това е вода“, реч пред абсолвентите на Кениън Колидж, май 2005 г.
- За книгата „Безкрайна шега“, от Христо Мухтанов, 2020 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата David Foster Wallace в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|