Джабар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замък Джабар
Qal'at Ja'bar
CaberKalesi.jpg
Syria physical location map.svg
35.8975° с. ш. 38.4808° и. д.
Замък Джабар
Местоположение в Сирия
Информация
Страна Флаг на Сирия Сирия
Териториална единица Ар-Ракка
Местоположение 35°53′51″ с. ш. 38°28′51″ и. д. / 35.8975° с. ш. 38.480833° и. д.
Време на основаване XI век
Съвременно състояние руини
Замък Джабар в Общомедия

Калъат-Джа'бар (قلعة جعبر на турски: Caber Kalesi) е средновековен замък близо до левия бряг на язовир Асад в провинция Ракка, Сирия. Преди построяването на язовира замъкът се намира на сух хълм с изглед към долината на Ефрат, но днес е по-скоро върху остров, до който може да се стигне по изкуствен насип. Въпреки, че укрепване на хълма започва още през VII век, сегашните структури са преди всичко резултат от работа на Нур ад Дин Занги, който преустройва замъка през 1168 години. След рухването на Османската империя Джабар е турски ексклав. От 1965 са започнати разкопки в и около замъка, както и възстановителни работи на стени и кули.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранен замък[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно точно кога на билото на хълма се появява първото укрепление. Мястото е известно като „Давсар (Dawsar)“ в доислямския период и е разположен по протежение на пътя, свързващ Ар-Ракка със западните територии.[1][2]

След XI век[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът е построен по построен от арабското племе Бану Нумайр през XI век. Историческите източници съобщават, че замъкът е бил отстъпен от Малик Шах I на Укайлидите през 1086 година. Те държат укреплението почти непрекъснато до края на XII век, с изключение на кратък период на кръстоносен контрол през 1102. През 1146 г., Зенги е бил убит от един от собствените си роби в замъка Джабар. През 1168 г.укреплението е в ръцете на сина на Зенги Нур-ад-Дин, който поема основни строителни работи. Голяма част от това, което може да се види и днес, се отнася до този период. Замъкът е разрушен по време на монголската инвазия в Сирия. Укрепителни работи са проведени през XIV век.[3][4]

Гробницата На Сюлейман Шах[редактиране | редактиране на кода]

Сюлейман Шах, дядо на Осман I (родоначалник на Османската империя), според преданието се удавя в Ефрат близо до Джабар и е погребан близо до замъка. Вероятно тази история е резултат от объркване между Сюлейман Шах, и Сюлейман ибн Куталмиш, основател на Селджукския Иконийски султана. Това води до несигурност в твърдението, че изградената гробница, известна като Mezār-i Türk, трябва да се свързна с един от тези двама владетели. Османският султан Абдул Хамид II поръчва нейната реконструкция. В края на Първата световна война в съответствие с член 9 от договора в Анкара през 1921 г. районът е бил приет като територия на Турция, и турски войници е било позволено да пазят гробницата, след като Сирия е създадена под френския мандат.[5] През 1973 г. в отговор на повишаване на нивото на водата на новосъздадения резервоар Ел Асад, гробът на Сюлейман Шах и свързания ексклав е преместен на ново място на север и самият замък се превръща в сирийската територия.

Сирийската Гражданска Война[редактиране | редактиране на кода]

Бойци от SDF в Калъат-Джа'бар ппез януари 2017 година. ИДИЛ изгражда тунели и складове за оръжие на територията на замъка.[6]

По време на сирийската Гражданска война, Ислямска държава в Ирак и Леванта превзема замъка като част от проведената през 2014 офанзива в Сирия.[7][8] Сирийски сили си връщат контрол над територията на 6 януари 2017 г. в рамките на офанзивата Ракка.[9][10]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Калъат Джа'бар има размери 370x170 m и се състои от каменни стени с 35 бастиона около каменно ядрото, частично заобиколен от сух ров.[11] Планът на замъка много прилича на значително по-добре запазената Цитаделата на Алепо. В горната част на замъка за градеж са използвани печени тухли. На входа на вътрешната част на замъка има рампа, издълбана в скалата. Вътре в замъка се намират останки от сводеста зала, както и минаре, което е построена най-вероятно от Нур-ад-Дин, и това е най-високата част на крепостта. Зидарията, видима в момента е реставрирана след обстойни възстановителни работи на сирийската Генерална дирекция за антики и музеи (DGAM).[12][13]

Реставрация и разкопки[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г., строителството на язовир Табка заплашва да залее площине нагоре по течението на реката, което стимулира разкопки и реставрационни работи на много места в региона. Калъат-Джа'бар е на значителни височината и не се наводнява, в крайна сметка е превърнат в замък на остров. Тези работи са били извършени в периода между 1965 и 1974 архитектурно-офис DGAM, генерална дирекция " язовири и ЮНЕСКО по стойност 4 милиона сирийски паунда.[14]Работата по възстановяване и консервация е насочена на първо място към източните стени и кули. Освен това, част от Западната крепостна стена е възстановена, както и донжонът, който е предназначен за събиране на музей за находки от разкопки в замъка. За да се улесни възстановяването, малка тухлена фабрика е създадена в замъка, като находките преди това се намират в изложбата в Националния музей на Алепо и Ракка.[15]

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sourdel, D.. ḎJabar or Ḳalat ḎJabar. // Encyclopaedia of Islam, Second Edition. Leiden, Brill Online, 2010. OCLC 624382576.
  2. Musil, A.. The Middle Euphrates. A topographical itinerary. Т. 3. New York, American Geographical Society, 1927. OCLC 1458654. с. 94 – 95.
  3. Heidemann, S.. Zangī, Abu 'l-Muzaffar 'Imād al-Dīn b. Ḳasīm al– Dawla Aḳsunḳur b. Il – Turghān. // Encyclopaedia of Islam, Second Edition. Leiden, Brill Online, 2010. OCLC 624382576.
  4. Burns, R.. Monuments of Syria. An historical guide. London, I.B. Tauris, 1999. ISBN 1-86064-244-6. с. 180 – 181.
  5. Franco-Turkish agreement of Ankara. // Посетен на 19 September 2009.
  6. US-backed Kurdish Forces Capture Historic Castle From IS Near Raqqa. // Voice of America, 10 January 2017. Посетен на 23 January 2017.
  7. SDF FIGHTERS LIBERATE HISTORIC 850-YEAR-OLD CASTLE FROM ISIS. // NRT, 6 January 2017. Посетен на 7 January 2017.
  8. US-backed Kurdish Forces Capture Historic Castle From IS Near Raqqa. // Voice of America, 10 January 2017. Посетен на 25 January 2017.
  9. Sirwan Kajjo. US-backed Forces in Syria Target Strategic IS-held Dam. // Voice of America, 6 January 2017. Посетен на 7 January 2017.
  10. Kurdish-Arab forces seize strategic Syria citadel from IS. // Agnce France-Presse. Yahoo! News, 6 January 2017. Посетен на 7 January 2017.
  11. Bahnassi, A.. Le sauvatage des vestiges de la zone de submersion du barrage de Tabqa sur l'Euphrate. // Monumentum 17. ICOMOS, 1978. с. 57 – 70.
  12. Hillenbrand, C.. The Crusades: Islamic perspectives. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1999. ISBN 1-57958-210-9. с. 495 – 496.
  13. Bell, G.L.. Amurath to Amurath. 2nd. London, MacMillan, 1924. OCLC 481634750. с. 48 – 51.
  14. Bounni, Adnan и др. Campaign and exhibition from the Euphrates in Syria. // The Annual of the American Schools of Oriental Research 44. 1977. с. 1 – 7.
  15. Zaqzuq, A.R.. Fouilles de la citadelle de Ja'bar. // Syria 62 (1/2). 1985. с. 140 – 141.

По-нататъшно четене[редактиране | редактиране на кода]

  • Tonghini, Cristina. Qal'at Ja'bar pottery: a study of a Syrian fortified site of the late 11th-14th centuries. Т. 11. Oxford, Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-727010-7.
  • Dussaud, René. La Syrie antique et médiévale illustrée. Т. 17. Paris, P. Geuthner, 1931. OCLC 610530151.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Qal'at Ja'bar“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.