Джеймс Едуард Александър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джеймс Едуард Александър
James Edward Alexander
шотландски изследовател
James Edward Alexander00.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Шотландия Шотландия
Образование Кралски военен колеж
Научна дейност
Образование Кралска военна академия Сандхърст
Джеймс Едуард Александър в Общомедия

Сър Джеймс Едуард Александър (на английски: James Edward Alexander) е шотландсдки пътешественик, генерал-майор, изследовател на Африка.

Ранни години (1803 – 1819)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 октомври 1803 година в Стърлинг, Шотландия, най-възрастният син на Едуард Александър от Клакмананшър и втората му съпруга Катрин Глас. Учи в Единбург и Глазгоу, а по-късно завършва Кралския военен колеж Сандхърст .

Военна кариера (1820 – 1834)[редактиране | редактиране на кода]

През 1820 г. постъпва в Британската източноиндийска компания, а през 1825 г. се прехвърля в британската армия. Като адютант на британския военен аташе в Иран, става свидетел на Руско-иранската война от 1826 г., а през 1829 посещава България, като военен аташе по време на Руско-турската война (1828 – 1829). От 1832 до 1834 г. е военен аташе в Португалия.

Експедиционна дейност (1835 – 1837)[редактиране | редактиране на кода]

През 1835 – 1836 г. участва като специалист по демаркацията на границите между владенията на Великобритания и Германия в Южна Африка.

През 1836 – 1837 със съдействието на основаната през 1834 „Асоциация на нос Добра Надежда за изследване на Централна Африка“ извършва експедиция в Южна Африка.

На 8 септември 1836 г. тръгва от Кейптаун на север, пресича Оранжевата река и изследва планината Карасберг, след което форсира река Фиш (десен приток на Оранжевата река) и се изкачва по десния ѝ приток, река Конкип, до платото Намакваленд. След това, през откритото от него плато Дамараленд (2600 м, 23 – 24º ю.ш.) и пустинята Намиб, стига до река Кусейб и като се спуска по нея, в средата на април 1837 г. достига до Атлантическия океан. В началото на май тръгва обратно и на 21 септември се завръща в Кейптаун.

Резултатите от пътешествието му са публикувани през 1838 в Лондон.

Следващи години (1837 – 1885)[редактиране | редактиране на кода]

През 1837 се жени за Евелин Мари Мичъл, а една година по-късно му е присъдено рицарско звание.

От 1841 до 1855 служи в Канада, а по време на Кримската война, като подполковник командва 14-ти полк при обсадата на Севастопол. Командва британския експедиционен корпус в Нова Зеландия по време на войната с маорите. През 1877 г. се оттегля от активна военна дейност и през 1881 получава чин генерал-майор.

Умира на 2 април 1885 година на остров Уайт на 81-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 147.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „James Edward Alexander“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.