Джордж Табори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джордж Табори
George Tabori
G. Tabori.jpg
Джордж Табори ок. 1985 г.
Роден 24 май 1914 г.
Починал 23 юли 2007 г. (93 г.)
Професия писател, режисьор, драматург, актьор
Националност Флаг на Унгария Унгария
Флаг на Великобритания Великобритания
Жанр роман, пиеса, сценарий
Награди Награда Георг Бюхнер (1992)
Федерален орден за заслуги (1981, 1994)
Уебсайт Страница в IMDb
Джордж Табори в Общомедия

Джордж Табори (на немски: George Tabori) (превеждан на български и като Георг Табори) е немски, австрийски и американски писател от унгарски произход с еврейски корени. Създава си име на романист, драматург, сценарист, актьор, театрален режисьор, журналист и преводач. Работи във Великобритания, САЩ, Австрия и Германия. Пише на немски и английски езици.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джордж Табори е роден през 1914 г. в Будапеща в семейството на журналист с леви убеждения. Майката е дъщеря на австрийски лекар и Табори израства двуезично. До седемгодишната му възраст родителите го възпитават като католик сред католици и едва по-късно разкриват еврейския му произход.[1]

След като полага матура, момчето заминава с баща си в Берлин. Там половин година изучава хотелиерство. Когато през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, поради еврейския си произход Табори се вижда принуден да напусне Германия. Най-напред се завръща в Будапеща и започва да следва в университета, а през 1935 г. емигрира в Лондон и там работи като журналист.

Между 1941 и 1943 г. като чуждестранен кореспондент пътува в София и Истанбул – с прескачания до Палестина и Египет. По късно смята тези години за най-щастливия период от живота си.

По време на Втората световна война Табори получава през 1941 г. британско гражданство. До 1943 г. е военен кореспондент и заедно с това – офицер от британското военно разузнаване в Близкия Изток.

Макар да предлага на родителите си по телефона от Истанбул да емигрират, не успява да ги убеди. Баща му загива през 1944 г. в Освиенцим, а майка му по чудо се спасява от депортацията.

През 1943 г. Табори се завръща в Лондон и остава там до 1947 г. Издържа се като преводач и журналист за Би Би Си. Тогава създава първия си роман „Beneath the stone“ (1943), последван от нови романи.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ужаса от расизма и масовите убийства Табори превъзмогва в творбите си чрез черен хумор и абсурден комизъм. В САЩ работи като кинодраматург, между другото с Алфред Хичкок и Бертолт Брехт. През 1971 г. се завръща в Европа.

След 1986 г. достига върха на театралното си изкуство във Виена („Бургтеатър“) и в Берлин („Берлинер ансамбъл“). Мнозина негови почитатели го наричат в последните дни от живота му „театралният крал“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • The Niggerlovers (Diptychon), 1967
  • Die Kannibalen, 1968
Канибалите, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Pinkville, 1971
  • Sigmunds Freude, 1975
  • Talk Show, 1976
  • Abendschau, 1979
  • Mutters Courage, 1979
На майка куражът, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров
На майка куражът, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Jubiläum, 1983
Юбилей, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров
Юбилей, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Peepshow – ein Rückblick, 1984 [3]
Пийпшоу, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров
Пийпшоу, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Schuldig geboren, 1987
  • Mein Kampf, 1987
Mein Kampf, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров
Mein Kampf, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Weisman und Rotgesicht, 1990
  • Der Babylon-Blues, 1991
  • Goldberg-Variationen, 1991
Голдберг вариации, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Requiem für einen Spion, 1993
Реквием за един шпионин, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров
Реквием за един шпионин, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Die 25. Stunde, 1994
Двайсет и петият час, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Die Massenmörderin und ihre Freunde, 1995
Масовата убийца и нейните приятели, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Die Ballade vom Wiener Schnitzel, 1996
Балада за виенския шницел, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров
Балада за виенския шницел, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров
  • Letzte Nacht im September, 1997
  • Die Brecht-Akte, 1999
  • Frühzeitiges Ableben, 2001 [4]
  • Das Erdbeben-Concerto, 2002
  • Gesegnete Mahlzeit, 2007
Добър апетит!, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • 1945: Beneath the stone (the scorpion), Roman
  • 1959: Die Reise. Roman (The journey)
  • 1981: Unterammergau oder Die guten Deutschen
  • 1986: Meine Kämpfe
  • 2002: Autodafé. Erinnerungen
  • 2003: Son of a bitch. Roman eines Stadtneurotikers
  • 2003: Ich versteh' nix Deutsch. Ein Manuskript
  • 2004: Ein guter Mord. Roman
  • 2004: Gefährten zur linken Hand. Roman
  • 2004: Tod in Port Aarif. Roman
  • 2004: Der Spielmacher. Gespräche mit George Tabori
  • 2004: Exodos. Fortgesetzte Erinnerungen
  • 2007: Bett & Bühne. Über das Theater und das Leben
  • 2009: Gefährten zur linken Hand
  • 2010: Meine Kämpfe

Награди и отличия (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]