Диметродони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Диметродони
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
клас:Синапсиди (Synapsida)
семейство:Sphenacodontidae
род:Диметродони (†Dimetrodon)
Научно наименование
Cope, 1878
Обхват на вкаменелости
Диметродони в Общомедия
[ редактиране ]
Фосилни останки от диметродон, Музей на естествената история, Вашингтон

Диметродоните (Dimetrodon) са род хищни влечуги от периода перм. Диметродонът е сред най-едрите представители на пермския животински свят – достигал дължина до 3 метра и спадал към хищниците от разред Пеликозаври. Диметродонът е принадлежал към ранните синапсиди. Обитавал е сухите равнини на Северна Америка преди около 300 млн. години, през периода перм – последния период от палеозойската ера.

Диметродонът получава името си заради платното на гърба си – израстък от кожа и кости, което означава „перкогръб“. Предполага се, че чрез платното той е регулирал телесната си температура. Платното представлява силно издължени гръбни израстъци на прешлените от гръбначния стълб, покрити с кожа, богато снабдена с кръвоносни съдове. В най-високата средна част височината на израстъците достигала до 1 м. Платното поглъщало топлината и затопляло кръвта, която впоследствие циркулирала из цялото тяло. Платното изглежда нараствало с възрастта, което се подсказва от намерените останки на млади индивиди.

След достатъчно затопляне, мускулите на диметродона се отпускали и той обикновено тръгвал на лов. Този вид е едно от първите гръбначни сухоземни животни, които можели да убиват други гръбначни, големи колкото него. Вероятно за времето си той е бил един от най-смъртоносните сухоземни хищници. Диметродонът бил въоръжен с дълги, остри зъби и се хранел с едри земноводни и влечуги. Според някои учени диметродонът можел да променя цвета си като маскировка, подобно на хамелеоните.

Той е първият вид гръбначно животно с по пет пръста на четирите си крайника. Придвижвал се е на четири крака. При движението тялото на диметродона се извивало странично. Женските диметродони охранявали гнездата си до излюпването на малките.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • D. angelensis Olson, 1962
  • D. booneorum Romer, 1937
  • D. dollovianus Cope, 1888
  • D. fritillus Cope, 1878
  • D. giganhomogenes Case, 1907
  • D. gigas Sternberg, 1942
  • D. grandis Case, 1907
  • D. limbatus Cope, 1877
  • D. loomisi Romer, 1937
  • D. macrospondylus Cope, 1884
  • D. milleri Romer, 1937
  • D. natalis Cope, 1877
  • D. occidentalis Berman, 1977
  • D. platycentrus Case, 1907
  • D. teutonis Berman, Reisz, Martens & Henrici, 2001

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Илюстрована енциклопедия Праисторически животни“, проф. Златозар Боев – превод, издателство „Фют“ 2016; ISBN 978-619-199-138-9
  • „Динозаврите част 2-ра“, Крис Макнаб – автор, Благовест Моллов – превод, издателство „Атеа Букс“ ЕООД; ISBN 978-954-8999-57-1