Димитър Арнаудов (Малко Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Арнаудов.

Димитър Арнаудов
български революционер
Роден
Починал
1963 г. (84 г.)
Гробът на Димитър Арнаудов в Бургас

Димитър Филипов Арнаудов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арнаудов е роден в 1879 година в Малко Търново.[2] Завършва прогимназия в родния си град и от 1899 година е учител в Калово, Конак, Блаца, Раклица и Каракоч. На Великден 1903 година Кръстю Българията го заклева за член на ВМОРО. Работи за разширяване на революционната мрежа и унищожаване на хайдутите като Петър Странджалията. Арнаудов образува смъртна дружина. На 1 юни 1903 година се връща в Малко Търново. В началото на Илинденско-Преображенското въстание като събирач на десятъка в Сърмашик убива един турски офицер – юзбашията Ахмед ага, и се присъединява към четата на Дико Джелебов. През октомври участва в нападението на турското село Сазара.[1]

След амнистията на 4 април 1904 година се връща в Малко Търново. Става учител в Раклица. През юли 1905 година е арестуван в Малко Търново за убийството на турския офицер в Сърмашик и осъден на смърт, като присъдата по-късно е заменена от султана с доживотен затвор. В затвора превежда на български Майн Рид. След два неуспешни опита за бягство е амнистиран след Младотурската революция в 1908 година. Учителства в Блаца.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на Лозенградската партизанска дружина на Димитър Аянов и в 4 рота на 15 щипска дружина. Награден е с орден „За храброст“ ІV степен. Уволнен е на 7 март 1913 година поради болест.[3]

Участва в Първата световна война. След нея в 1919 година става член на БРСДП (широки социалисти) и при участието им в управлението е назначен за околийски началник в Малко Търново и остава на поста до 4 август 1919 г. След Деветоюнския преврат в 1923 година става член на Либералната партия и общински съветник.[1]

На 5 септември 1925 г. Димитър Арнаудов, Лефтер Мечев, Георги Чепов, Георги Ганчев и Тодор Петков – всичките от Малко Търново, преминават нелегално границата между България и Турция, разкопават гроба на Георги Кондолов в Паспаловската могила и пренасят костите на войводата в Малко Търново. След време те са пренесени на Петрова нива, където се съхраняват в нишата на паметника.[4]

По почин на Арнаудов в центъра на Малко Търново е построена чешма–паметник на Преображенското въстание.[4]

Умира в Бургас в края на 1963 година.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 21.
  2. Годината е според надписа на гроба му. Според „Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа“ е роден на 7 януари 1884 година.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  4. а б Попстаматов, Героги. Преображенци. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 133 - 134.
  5. Годината е според надписа на гроба му. Според „Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа“ умира в 1946 година в Малко Търново.
     Портал „Македония“         Портал „Македония