Димитър Младенов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Младенов.

Димитър Младенов
Информация
Звание полковник
Служба 1916 – 1947
Служил на Национално знаме на България България
Род войски артилерия
Командвания 1-ви див. арт. полк (1940 – 1942)
15 див. арт. полк (1942 – 1944)
15 охридска дивизия (1944)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Родства полковник Игнат Младенов (братовчед)

Димитър Марков Младенов е български офицер (полковник от артилерията), участник в Първата световна война (1915 – 1918), командвал 1-ви и 15 дивизиони артилерийски полкове, 15-та охридска дивизия, и служил като началник на артилерийския отдел на 4-та и 2-ра армии по време на двата периода на Втората световна война (1941 – 1945), след което служи като началник на артилерийския отдел в Щаба на войската.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Младенов е роден на 14 октомври 1895 година в Банско, в многолюдното семейство на Марко и Милана Младенови. Има шест сестри и един брат. Баща му Марко, е четник в четата на Радон Тодев по време на Илинденското въстание и един от шестте оцелели в сражението при Годлевския балкан. През Балканската война (1912 – 1913) Марко Младенов е в четата на Христо Чернопеев, който след края на войната го препоръчва и бива назначен от генерал Стилиян Ковачев за общински съветник на Банско.[1]

През 1916 година Димитър Младенов завършва Военното училище в София.

Участва в Първата световна война, първоначално служи в Шумен а по-късно е изпратен на Южния фронт в Македония. След края на войната за кратко е военнопленник.

След освобождаването от военнопленническия лагер се завръща в България. От 1918 г. е на служба в трети гаубичен полк. Повишен е в чин майор. Служил е в седми артилерийски полк, седемнадесети артилерийски полк, седмо полково артилерийско отделение. През 1928 г. става командир на батарея към четвърти артилерийски полк. През 1933 г. е командир на батарея към Артилерийската школа, а от 1935 г. е командир на второ товарно артилерийско отделение.[2] На следващата година става командир на отделението. В периода 1940-1942 г. е командир на първи дивизионен артилерийски полк. От 1942 до 1944 г. е командир на петнадесети дивизионен артилерийски полк.

През септември 1944 година (след като България преминава на страната на Съюзниците), като командир на 15-а пехотна дивизия в град Прилеп, влиза в бой с части на германците и запазва от обкръжение и унищожение подчинените му войски.[3] След завръщането си през есента на 1944 г., спасил всичките си войници и офицери, полковник Младенов е награден с орден "За храброст". Назначен е в щаба на IV армия и участва във войната срещу Германия, отново в Македония. От 1946 г. е началник на артилерийското отделение в Щаба на войската, а от 1947 г. и началник-щаб. Уволнен е на 31 декември 1947 г.

През юни 1948 година е арестуван като бивш царски офицер.[4] Съден е в съдебен процес за участие в тайната организация „Неутрален офицер“, която иска да свали установяващият се в страната комунистически режим. Изпратен в лагера Куциян, а по-късно и в Белене, където умира при неизяснени обстоятелства, през 1951 година.

След събитията от 1989 г. е предложен за повишаване посмъртно в по-горно звание „генерал-майор” през 1992, но тогавашният „върховен главнокомандващ” и президент на България д-р Желю Желев отказва да подпише указа.[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Троански, стр. 15
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 286.
  3. „За възстановяване историческата справедливост, министърът на отбраната Димитър Луджев предложи на председателя на Министерския съвет да представи на президента на републиката и върховен главнокомандващ да повиши „посмъртно“ в чин генерал-майор полковник Димитър Марков Младенов“ – Вестник „Българска армия“, 9 април 1992 г.
  4. Героят от Прилеп умира в "Белене", в-к Стандарт, брой 3914, година XII, 24 ноември 2003 г.
  5. Á си пойдете, á ке стане во Прилеп касапница… Или историята на едно преднамерено убийство, Любен ЛачанскиОЩЕ инфо, 26 юли 2007 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България