Димитър Ночев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Ночев
български революционер
Димитър Ночов 100x140.jpg
Роден
Димитър Тодоров Ночев
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Димитър Тодоров Ночев е български борец за Освобождението на България, участник в четата на Христо Ботев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пирдоп. Изкарва няколко класа в местното училище, след което чиракува няколко години в една обущарница в Карлово. Вече като майстор се завръща в родния си град и отваря собствен дюкян. Името му е записано като спомоществувател в „Български народен сборник“ от Васил Чолаков, издаден през 1872 г. В неговия дюкян се събират по-будните пирдопчани и Ночев е техен „водач“. Това не остава скрито от властите и той е принуден да емигрира във Влашко. Там отново се захваща със своя занаят. През 1875 г. се запознава с Христо Ботев и се приобщава към емигрантите-революционери. С готовност се включва в четата, водена от войводата.

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

Участва във всички битки на четата до нейното разбиване след гибелта на Ботев. Включва се в групата на Никола Войновски, който поема на изток в Стара планина. На 1 юни се отделя и тръгва за Пирдоп, заедно с още трима четници (Кольо Радев - Черкеза, Димитър Векилов и друг неизвестен). Измъчени от глад и непрекъснатия дъжд тримата му другари влизат в Пирдоп и са заловени и изпратени в София, за да бъдат съдени. Ночев остава да се крие още няколко дни и влиза в града и се скрива в родната си къща. Издаден е от родния си баща и арестуван. Откаран е в Златица, а оттам в София. На 1 август 1876 г. по силата на амнистията на Мурад V е освободен под поръчителство.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението пише спомени за Ботев, но от тях има запазени няколко страници – останалото е загубено. Служи като околийски началник в Дупница, Орхание, Добрич, пристав в Берковица и чиновник в Софийската градска община. Синът му Тодор Ночев загива като командир на рота при Селиолу.

Умира в София на 7 март 1916 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Участници в Ботевата чета