Димитър Цончев
| Димитър Цончев Димитър Цончев Минчев | |
| Роден |
10 април 1898
с. Руховци |
|---|---|
| Починал | 6 септември 1962
гр. Пловдив |
| Погребан | Централен траурен парк (Пловдив) |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | археолог • историк |
| Семейство | |
| Съпруг | Здравка Цончева |
Димитър Цончев (Димитър Цончев Минчев; 10 април 1898 – 6 септември 1962) е български археолог, дългогодишен директор на археологическия музей в град Пловдив и почетен гражданин на гр. Пловдив.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Цончев е роден на 10 април 1898 г. в с. Руховци, разположено югоизточно от гр. Елена, Северна България. Баща му е нередовен основен учител, а майка му – земеделска работничка. Цончев придобива основното си образование в родното си село, завършва прогимназия в гр. Елена през 1913 г., а средното си образование завършва във Велико Търново през 1918 г. През учебната 1918 – 1919 г., Цончев решава да продължи образованието си и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Там той изкарва съвсем кратко време и на 1 октомври 1919 г. прекъсва обучението си по неясни причини. Скоро след това Цончев записва класическа история в същия университет и успешно завършва специалността през 1923 г.
Учителска кариера[редактиране | редактиране на кода]
Още след завършването на своето висше образование, Димитър Цончев изкарва учебната 1923 – 1924 г. като стажант кандидат-учител в I мъжка гимназия в София. Той взима успешно изпита за редовен гимназиален учител по история в края на 1924 г. и така започва неговата учителска кариера. Първоначално той преподава в непълната гимназия в с. Драганово (1924 – 1925), но скоро след това отива в непълната смесена гимназия в Полски Тръмбеш, където остава от 1925 до 1927 г. Още по време на престоя си в Полски Тръмбеш, Цончев проявява жив интерес към археологията и дори провежда археологически проучвания, заедно със своите ученици, на римска гробница край с. Хибилий, Свищовско. За известен период от време Димитър Цончев е и директор на училището в Полски Тръмбеш.
През 1927 г., по политически причини в качеството си на член на БЗНС, е преместен в мъжката гимназия в гр. Пазарджик, където остава само до 6 октомври 1927 г. През учебната 1927 – 1928 г. е преместен отново, този път в педагогическото училище в гр. Панагюрище. За учебния период от 1928 до 1930 г. Димитър Цончев преподава в смесената гимназия в Горна Оряховица. Последните четири години от своята учителска кариера, Цончев прекарва в мъжката гимназия във Велико Търново.
Директор на Народната библиотека и музей в Пловдив[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Цончев е назначен като директор в Народната библиотека и музей в Пловдив с царски Указ № 102 от 14 ноември 1934 г. и започва работа на 19 ноември същата година. Именно в Пловдив, Цончев успява да разгърне напълно своя потенциал като археолог, изследовател и учен. Тук той извършва множество проучвания, съсредоточени върху античната и средновековна история на Пловдив и околността. След политическите промени, настъпили в България есента на 1944 г., положението на Цончев в музея се променя. Така на 10 ноември 1944 г., по политически причини, той е освободен от позицията си и преместен като уредник на Старовековния отдел при Народния археологически музей в София. Там той остава едва 4 месеца, след което се връща в Пловдив.[1]
Повторно назначение в Пловдивския археологически музей[редактиране | редактиране на кода]
За Димитър Цончев, който се е утвърдил като достоен археолог и коректен директор на музея, се застъпват множество бележити учени и общественици. Така той е възстановен като уредник в Народния археологически музей в Пловдив на 1 март 1945 г. със заповед № 1351 от 23 февруари 1945 г. на министъра на Народното просвещение.[2]
По време на своето управление на музея, Цончев допринася много не само за развитието на музейната сбирка, но също така и за развитието на библиотечния фонд. Благодарение на него през 1948 г. излиза първи том от самостоятелното издание „Годишник на Народния археологически музей – Пловдив“, където се поместват статии за новооткрити археологически паметници в пловдивския регион, разпределени спрямо отделите в музея: праистория, античност, средновековие, възраждане и нумизматика.[3]
Откриване на Панагюрското златно съкровище[редактиране | редактиране на кода]
На 8 декември 1949 г., при изкопни дейности за добиване на глина, е открит златен сервиз, който ще остане в историята с названието Панагюрско златно съкровище. Негови откриватели са братята Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови, които веднага разбират, че съдовете са за музея. По това време в Панагюрище има музейна сбирка към читалището, която се стопанисва от музейния сътрудник Петър Горбанов. Именно той е първия научен работник, който осъзнава, че става въпрос за древни съдове. Горбанов изпраща телеграми до археологическите музеи в София и Пловдив, с която да ги уведоми за невероятната находка. По това време Димитър Цончев е директор на музея в Пловдив и се отзовава пръв, като веднага заминава за Панагюрище. Именно Цончев е този, който вписва в инвентарните книги на археологическия музей в Пловдив, впечатляващото Панагюрско златно съкровище.
Археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]
В хода на своята кариера Димитър Цончев проучва множество обекти, като някои от най-важните от тях са средновековната крепост Цепина, римския град в Хисаря, светилището на бог Асклепий край с. Баткун, Асеновата крепост край гр. Асеновград. Той работи усилено и в гр. Пловдив, където е един от първите проучватели на римския стадион, както и на крепостта на Небет тепе.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
През 1939 г. Димитър Цончев провежда 6 месечна специализация по археология и музейно дело в Париж.
Димитър Цончев е редовен член-кореспондент на Немския археологически институт в Берлин; редовен сътрудник на музея в Рим; сътрудник по древна история и История на материалната култура към Руската академия на науките в Москва; редовен сътрудник е на Австрийския археологически институт във Виена, на Френския археологически институт в Париж, на Археологическия и Славянския институт в Прага, на Дружеството за латински проучвания в Брюксел и пр.
Член е на Съюза на научните работници в България и на Българското историческо дружество в София, освен това е и действителен член на Българския археологически институт[1]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Цончев е женен за Здравка Цончева. След смъртта му, тя предава негови лични документи, ръкописи и снимки на Държавен архив – Пловдив на два пъти – през 1971 и 1975 г. [4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Колев, Камен. Димитър Цончев Минчев н.с. I ст., директор на Народния археологически музей в Пловдив // Годишник на археологическия музей в Пловдив IX. 1999. с. 5 – 7.
- ↑ Научен архив при РАМ – Пловдив
- ↑ Толева, Петя. Библиографии на четенето: приносът на Димитър Цончев за обогатяване книжния фонд на Регионален Археологически музей – Пловдив // Посетен на 2023-04-10.
- ↑ Маринов, Александър, Петрова, Недялка. Инвентарни описи на лични фондове. Част V. Личен фонд „Димитър Цончев“ – Пловдив, № 1214. Личен фонд „Петър Детев“ – Пловдив, № 1658. Пловдив, 1983. с. 9 – 10.