Доброкачествена лимфоретикулоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доброкачествена лимфоретикулоза
Микроскопска снимка на срез от лимфен възел при заболял от доброкачествена лимфоретикулоза
Микроскопска снимка на срез от лимфен възел при заболял от доброкачествена лимфоретикулоза
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 A28.1
МКБ-9 078.3

Доброкачествена лимфоретикулоза (на латински: Lymphoreticulosis benigna, нарича се и Фелиноза, Треска от одраскване от котка и Болест от котешко одраскване) е остро инфекциозно зоонозно заболяване, характеризиращо се с обща отпадналост, първичен афект на мястото на одраскване, регионарен лимфонодулит, повишаване на телесната температура и доброкачествен изход. Предава се на човек при одраскване от животно - най-често представител на семейство Котки, по рядко на Кучета, като най-чести от тях са домашната котка и куче. Боледуват предимно деца. Причинител на заболяването е Bartonella henselae.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | edit source]

За пръв път заболяването е описано от L. Foshay през 1932 г. и R. Derbe през 1960 г. под името „maladiedes griffes du chat“ (болест от котешко одраскване). През 1951 г. P. Mollaret възпроизвежда инфекцията при маймуна след като инокулира лимфен пунктат от болен човек. Поради факта, че не винаги заболяването започва след одраскване от котка Mollaret предлага името „доброкачествена лимфоретикулоза“.

През 1983 г. D.Wear открива причинителя, а през 1988 г. C. English успява да го култивира в хранителна среда.

Разпространение[редактиране | edit source]

Заболяването е разпространено в целия свят особено в развитите страни сред стопани отглеждащи домашни любимци. Значението на заболяването обаче е малко поради по-рядкото му разпространение и сравнително благоприятния изход.

Етиология[редактиране | edit source]

Болестта на котешкото одраскване се причинява от Грам-негативна бактерия, наречена Bartonella henselae. Доскоро видът е бил известен като Rochalimaea henselae и е причисляван към род Rickettsiella. Днес е отделена в род Bartonella. Други известни представители на рода са Bartonella quintana, причинител на волинската треска, Bartonella bacilliformis, причинител на бартонелозата и Bartonella elrzabethae, причиняващ ендокардит.

Възприемчивост и имунитет[редактиране | edit source]

Възприемчивостта сред хората е висока. След преболедуване се изгражда нетраен имунитет, в резултат на което са възможни повторни заболявания.

Епидемилогия[редактиране | edit source]

Неволното одраскване при игра с котка може да доведе до възникване на заболяването.

Източници и резервоари на причинителя са животни, най-често домашната котка и кучето. Обикновено при тях инфекцията протича безсимптонно. Според някои автори заболяването съществува и сред малките гризачи и птици. Котките пък се заразяват от тях. Етиологичният агент се намира по езика и зъбите на котки и кучета и по ноктите на котките. Заразата постъпва в организма посредством повредена кожа при одраскване, при облизване или ухапване. По-рядко заразяване може да настъпи след консумация на храна консумирана от котка или куче, както и на замърсена с причинителя вода.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Входната врата са кожата и лигавиците. На това място се образува първичен афект. По лимфен път причинителите достигат до регионарните лимфни възли. Тук се размножават и предизвикват възпалителни изменения. Възможно е лимфните възли да нагноят, а по-късно и да фистулизират.

Клинична картина[редактиране | edit source]

Инкубационният период продължава от една до осем седмици. При 80% от случаите при входната врата се открива първичен афект. Обикновено това са откритите части на ръцете или краката. Първоначално се проявява като макула, която за няколко дни или седмици прераства в папула, везикула, пустула и язвичка. След няколко дни или седмици язвичката зараства и при повечето от случаите заболяването може да приключи.

Обикновено след 15 - 20 дни от началото на заболяването се развива регионарен лимфонодулит. Най-често е едностранен със засегнати аксиларни, кубитални лимфни възли или по-рядко ингвиналните. Лимфните възли са уголемени, подвижни и болезнени. При 30 до 50% от случаите лимфните възли нагнояват и фистулизират, при което изтича от тях гной.

В редки случаи настъпват усложнения проявяващи се с неврити, радикулити, менингити, миелити, енцефалити.

Прогнозата е добра. В редки случаи болестта протича протрахирано и рецидивиращо за период от една две години.

Диагноза[редактиране | edit source]

В подкрепа на диагнозата са възникването на първичен афект и регионарен лимфонодулит след одраскване или ухапване на котка и по-рядко от куче.

Патологоанатомични изменения[редактиране | edit source]

В засегнатите лимфни възли се образуват епителоидни грануломи. В централната зона на гранулома се открива некроза на клетките и формиране на малки абсцеси. Възпалението може да обхване и съседни тъкани.

Лабораторна диагноза[редактиране | edit source]

Доказването напричиителя става чрез микробиологични и серологични методи. Прилага се и кожноалергична проба. При последната се инжектира алерген. При положителен резултат след 24 до 72 часа на мястото на инжектиране се наблюдава папула или мехурче.

Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

Подобни на доброкачествената лимфоретикулоза локални изменения са характерни и за туберкулозата, баналните лимфонодулити, туларемия.

Увеличените лимфни възли сапризнак за диференциране от инфекциозна мононуклеоза, лимфогрануломатоза, листериоза, токсоплазмоза, бруцелоза.

Лечение[редактиране | edit source]

Добър терапевтичен ефект имат широкоспектърните антибиотици. При нагноили лимфни възли се извършва пункция и промиване. При протрахирано протичане се извършва лечение и с глюкокортикостероиди.

Профилактика[редактиране | edit source]

Профилактиката се свежда до ограничаване на контактите с котки и кучета. Особено внимание се обръща на децата и възможните контакти със скитащи и диви животни. Не е разработена ваксина. Изолация на болните не се налага.

Вижте също[редактиране | edit source]

  • Содоку - болест при човека, причинена от ухапване от гризачи.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • „Инфекциозни болести“, второ преработено издание, Издателство "Знание" ЕООД, Стара Загора 1998 г., ISBN 994-621-131-1
  • Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф.Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5