Доменико Микеле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Доменико Микеле
Domenico Michiel
дож на Венеция
Domenico Michiel, Doge of Venice.jpg
Роден
11-и век
Починал
1129 г.
ПогребанВенеция, Италия
Семейство
СъпругаАлисия
ДецаВитале II Микеле
Доменико Микеле в Общомедия

Доменико Микеле (на италиански: Domenico Michiel) е тридесет и пети дож на Република Венеция от 1117 до 1130 г.

Доменико Микеле е син на Джовани Микеле, главнокомандващ венецианския флот в Светите земи по време на Първия кръстоносен поход. Доменико е и внук на тридесет и третия дож Витале I Микеле.

За да гарантира оставането на управлението на Венеция в рамките на своето семейство, Доменико Микеле възлага с укази разпореждането с икономическите и политическите дела на републиката в периодите, когато той самият отсъства от града, на своя син и на внука си, надявайки се по този начин да установи абсолютна власт.

През август 1122 г. Доменико Микеле заминава за Корфу начело на 40 галери, други 28 кораба и на общо 15 000 войници и обсажда острова.[1] През пролетта на следващата година се притичва на помощ на краля на Йерусалим Балдуин II и превзема Тир. Но интересите на дожа са насочени главно към Византия, която междувременно е разрешила на Пиза да има собствен квартал в Константинопол и да осъществява свободна търговия. В отговор на това венецианският дож изпраща флота си срещу император Йоан II Комнин, обсажда и ограбва островите Родос, Самос, Хиос, Лесбос, Андрос, Кефалония. През 1126 г. византийският император иска мир и препотвърждава дадените по-рано привилегии на Венеция, важащи за цялата територия на Византийската империя.

През 1125 г. и Балдуин II предоставя широки правомощия на дожа в Йерусалим. След всички тези успехи Доменико Микеле се завръща триумфално във Венеция и през 1130 г. абдикира от поста.[2] Няколко дни по-късно умира и първоначално е погребан в църквата на манастира Сан Джорджо Маджоре, но впоследствие останките му разпръснати при последвалото разширяване на храма.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Доменико Микеле има брак с Алисия,[3] а неговият син Витале II Микеле става дож през 1156 г.[4] Дъщеря му Аделаса Микеле се омъжва за Пиетро Полани, избран за следващ дож.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Орделафо Фалиеро дож на Венецианската република (1117 – 1130) Пиетро Полани