Доминго Бадия и Леблич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доминго Бадия и Леблич
Domingo Badia y Leblich
испански пътешественик-изследовател
Ali-bey.jpg
Роден
Починал
30 август 1818 г. (51 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Доминго Бадия и Леблич в Общомедия

Доминго Бадия и Леблич (Али Бей ал Аббаси) (на испански: Domingo Badia y Leblich, Ali Bey al-Abbasi, на арабски: علي باي العباسي) e испански пътешественик-изследовател и шпионин, представящ се за арабски поклонник. Той подкрепя френската окупация на Испания и работи за администрацията на бонапартистите, но е известен главно с пътуванията си в Северна Африка и Близкия изток. Свидетел е на саудитското завладяване на Мека през 1807 година.

Произход и образование (1767 – 1802)[редактиране | редактиране на кода]

Относно произхода на Бадия и Леблич има доста неясноти. В разговорите, които води по време на пътуванията си, заявява че е роден в Халеб, Сирия. Според други – е евреин и даже чист мюсюлманин от марокански произход с испанско образование. Според официалната версия е роден на 1 април 1767 година в Барселона, Испания и се явява шпионин на Жозеф Бонапарт, който по това време управлява Испания. По време на ученето си, отделя специално внимание на арабския език, който изучава във Вера, провинция Алмерия, където баща му е счетоводител.

Пътешествия в Африка и Азия (1803 – 1807)[редактиране | редактиране на кода]

От 1803 до 1807 пътува и прави описания на Мароко, Северна Либия, Кипър, Египет, Арабия, Сирия, Израел, Ливан, Йордания, Палестина и Турция предрешен като арабски поклоник. Посещава и Мека, като се представя за потомък на измрялата династия на Абасидите.

През 1804 – 1805 извършва първото проникване в Мароко от Танжер на юг през Ал Ксар ал Кебир, след това на югозапад през Мекнес и Фес до Маракеш, а след това на североизток през Таза и Уджда в Западен Алжир, като изяснява паралелното простиране на хребета Ер Риф. Посещава долината на река Себу и западната част на Атласките планини.

Следващи години (1807 – 1818)[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1807 пристига в Константинопол, където за първи път е заподозрян, че не е истински мюсюлманин и бяга в окупирана Испания. Връщайки се в родината си той заявява подкрепата си за крал Хосе I и е назначен за наместник на Сеговия, а по-късно и на Кордоба. През 1813 г., след френското поражение във Витория, крал Хосе I абдикира и Бадия и Леблич бяга във Франция.

През 1814 публикува на френски език разказ за пътешествията си в три тома. Английският превод е публикуван през 1816 със заглавието „Travels of Ali Bey : in Morocco, Tripoli, Cyprus, Egypt, Arabia, Syria, and Turkey, between the years 1803 and 1807“ (в превод: „Пътешествие на Али Бей в Африка и Азия“).

През 1818 г. тръгва на второ пътуване под името Али Отман, но на 30 август умира в Дамаск на 51-годишна възраст. В Сирия отказват да го погребат по мюсюлмански обичай, защото на врата му е намерен християнски кръст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 123. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
  • Alí Bei : un pelegrí català per terres de l'Islam: [catàleg]. [Compilació i coordinació dels articles: Alberto López]. Barcelona : Proa, 1996. ISBN 8482563092
  • Badia, Domènec, „Alí Bei“. Viatges d'Alí Bei. Ed. completa amb tots els viatges, làmines i mapes realitzats pel mateix autor. Barcelona: Llibres de l'Índex, 2004. ISBN 8495317796
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Domingo Badia y Leblich“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.