Дружба „Родина“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дружба Родина)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дружба.

Дружба „Родина“
Информация
Основана 3 май 1937 г.
Закрита 17 август 1947 г.
Седалище Смолян, България
Председател Камен Боляров

Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ е българска организация с център в Смолян, съществувала през 1937 – 1947 г.

Тя си поставя за цел да пропагандира сред помаците политиката на български патриотизъм и държавен национализъм, възприета от установения през 1934 година военен режим в страната. Сред активистите на организацията са както помаци, така и много християни, включително служители на Българската православна църква и местната администрация.[1]

Ползвайки се с подкрепата на местните власти, дружба „Родина“ успява да убеди някои помаци да променят турско-арабските си имена, но отношението на мюсюлманите в региона към нея като цяло е отрицателно и дейността ѝ остава ограничена в Смолянско и Златоградско. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година организацията губи подкрепата на правителството и дейността ѝ замира, а през 1947 година тя е окончателно закрита.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

С назначаването на Петър Маринов за секретар на архиерейското наместничество в Смолян, той се свързва с местни младежи помаци и си поставя за цел създаването на организация, която да пропагандира сред помаците интеграцията в българската национална общност. На 24 февруари 1937 година в смолянското читалище е проведено събрание, на което Ариф Бейски, син на местен първенец, който по-късно сменя името си на Камен Боляров, обявява предстоящото създаване на организацията.[3]

Учредяването Дружба „Родина“ става на 3 май в Смолян на събрание, на което се държат речи в духа на десния тоталитаризъм. Първоначалните членове на организацията са главно по-образовани младежи от града, като председател става Ариф Бейски, а секретар – Петър Маринов. Организацията се опитва да се дистанцира от кампанията за насилствено покръстване през Балканската война, обявявайки се за „българизация без християнизация“.[4]

Организацията е подпомагана от известни родопчани като д-р Георги Чичовски – родопски общественик, Христо Караманджуков – редактор на сп. "Родопа" и др.[5]

Казионна организация на авторитарния режим[редактиране | редактиране на кода]

Дружба „Родина“ започва дейността си с организирането в помашките села на различни събития – събори на големи празници, вечеринки, екскурзии, курсове по готварство и шиене. През 1938 година е създадена втората местна организация – в село Смилян, последвана от организации в много села в региона. Но организацията отвъд централните Родопи е слаба, като в села като Дебрен, Долен, Сатовча и други, нейни членове са главно учители християни и служители на контролираното от организацията смолянско мюфтийство.[6]

Дружба „Родина“ скоро придобива характер на казионна организация, следваща политиката на правителството. През 1941 година секретарят на Дружба „Родина“ е назначен за служител на Дирекцията на националната пропаганда. Смолянското мюфтийство става независимо от Главното мюфтийство и помаците са поставени под негова юрисдикция, а самото то поставено под контрола на Дружба „Родина“, като за имами и мюфтии се назначават само близки до организацията. През 1940 година започва кампания за въвеждане на богослужение на български език, като се използва изготвен през 20-те години превод на Корана, разпространяван безплатно от държавата. Свободните места в българската администрация също се предоставят само на родинци, неродинците постоянно биват премахвани от държавния апарат. По-късно за получаване на каквато и да е било работа, също е нужно членство, което става причина за численото нарастване на организацията.[7]

През 1941 година Дружба „Родина“ обявява за своя цел постепенното премахване на мюсюлманските лични имена, като това трябва да стане чрез даване на немюсюлмански имена на новородените – за тази цел са изготвени списъци с препоръчителни имена, които имат българска етимология, но не са свързани с християнството. През лятото на 1942 година организацията инициира законодателна промяна, която дава възможност за смяна на имената по административен, вместо по съдебен път, след което започва масова кампания за преименуване в помашките села. За тази цел организацията получава голяма държавна субсидия, която ѝ дава и възможност да издава свои годишни сборници „Родина“.[8]

Специално внимание се обръща за премахването на външните белези на турската принадлежност в облеклото – фесове и чалми за мъжете и шалвари, фереджета и мехтени при жените българомохамеданки, и заменянето им с шапки и забрадки. Първоначално това става доброволно, но поради малкия брой на „разбулените“, по-късно се прибягва и до насилствени мерки.[9]

След Деветосептемврийския преврат[редактиране | редактиране на кода]

Отношението на Българската комунистическа партия (БКП) към Дружба „Родина“ е противоречиво и се променя с времето. Към 1940 година местната организация на комунистите в Смолян се опитва да инфилтрира свои активисти в организацията, но малко по-късно се обявяват против методите на действие на дружбата. През следващите години комунистите открито се противопоставят на Дружба „Родина“, защитавайки правото на помаците да използват традиционните си имена и облекло, с което печелят известна популярност в региона.[8]

БКП продължава тази политика и в първите години след като установява контрол над правителството с Деветосептемврийския преврат през 1944 година. Ден след преврата на събрание в Смолян родинци са обявени за „фашисти“ и „великобългарски шовинисти“. През следващите месеци е дадена възможност за лесно връщане на имената и за използване на традиционното облекло, възстановено е богослужението на арабски, а пред смолянската джамия демонстративно е изгарян българоезичният Коран. В резултат на това правителството получава масова подкрепа сред помаците в Родопите.[10]

П. Маринов, имамът Светослав Духовников и др. са изправени пред Народен съд в Асеновград. На него български мюсюлманин от с. Кошница, Смолянско свидетелства как П. Маринов работел да кара децата на помаците да ходят на училище и т.н. Народният съд оправдава родинци, но на П. Маринов му е забранено да посещава Родопите и т.н. Местният смолянски родински водач Камен Боляров, който е мюфтия в гр. Ксанти, после работи в органите на МВР и накрая е осъден и убит като враг на народа.[11]

Официалното решение за закриване на дружбите „Родина“ е взето на Конференцията по българо-мохамеданския въпрос, свикана от Дирекцията по вероизповеданията на 16 и 17 август 1947 г. в София.

Въпреки мерките срещу някои ръководители на Дружба „Родина“, повечето активисти на организацията успешно се адаптират към комунистическия режим, а някои достигат високи постове, като първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Смолян Величко Караджов. От края на 50-те години бивши дейци на организацията, най-вече Петър Маринов, отправят призиви към властите за нейната реабилитация, но срещат съпротивата на влиятелни местни комунисти, като Никола Палагачев и Кирил Василев. Все пак през 1964 година, в контекста на първите тласъци на Възродителния процес, ръководството на БКП преквалифицира организацията от „фашистка“ на „буржоазно-националистическа“.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Богата информация за работата на дружбата може да се открие на страниците на сборник "Родина, ч. 1, 2, 3, 4 (1940 – 1944 г.), на сп. „Родопа“ от същия период, както и в публикуваните спомени на Петър Маринов от поредицата „Някога...“, т. 3, Пловдив, 2008 г., на сборника „Д-р Георги Чичовски. Спомени, писма, документи, библиография и др.“ Пловдив, 2008 г. и др. В архивния фонд на родоповеда Петър Маринов, съхраняван в ДА гр. Пловдив (Ф№ 959К) се съхраняват множество документи за дружба Родина. Автори като Мехмед Дорсунски, Хюсеин Мемишоглу и др. представят факти за насилия от страна на дружба „Родина“ над българи-мюсюлмани. Други като Алексей Кальонски, който е цитиран по-долу, също не се занимават с изследване на тоя период от родопската история. Той изследва юруците в Родопите, но мненията му по други въпроси са критикувани от чуждестранни изследователи (напр. Улрих Бюксеншютц. Малцинствената политика в България, С., 2000 г.).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев 2008, с. 15 – 16.
  2. Груев 2008, с. 16 – 20.
  3. Груев 2008, с. 16.
  4. Груев 2008, с. 16, 18.
  5. Подбрани извори за българската история: том 40 от Българска вечност, Георги Бакалов, ISBN 9549942406, ТАНГРА ТанНакРа ИК, 2002, стр. 200.
  6. Груев 2008, с. 16 – 17, 19.
  7. Груев 2008, с. 17 – 18.
  8. а б Груев 2008, с. 18 – 19.
  9. Груев 2008, с. 16 – 19.
  10. Груев 2008, с. 19 – 20.
  11. Годишник на Софийския университет, Исторически факултет, Томове 93–95, стр. 243-244.
  12. Груев 2008, с. 47 – 50.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дружба „Родина“.Спомени за бъдещето. / Авт.колектив.-Тангра-Тан НакРа Ик.-София.2009.
  • „Родина“ – организация на българите мюсюлмани в Родопите, Станчев, Петър, Дипломна работа в НГДЕК „Константин Кирил Философ“, научен ръководител: д-р Даниел Вачков, София, 2008* Мехмед, Хюсеин. Помаците от 1934 до 1939 г.; Помаците в периода от началото на Втората световна война до 1944 г.. // Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 118 – 143.
     Портал „Македония“         Портал „Македония