Банка ДСК
Банка ДСК | |
Тип | ЕАД |
---|---|
Индустрия | 64.19 Друго парично посредничество |
Основаване | 1951 |
Седалище | София, България |
Служители | 5300 (2018)[1] |
Чиста печалба | 256 млн. лв. (2018)[1] |
Сума на баланса | 14,7 млрд. лв. (2018)[1] |
Собственик | „ОТП Банк“ (100%) |
Притежава | „ПОК ДСК-Родина“ (99,75%) „ДСК Турс“ (100%) „ДСК Управление на активи“ (66%) „ДСК Лизинг“ (60%) „ДСК Оперативен лизинг“ (60%) „ДСК Ауто лизинг“ (60%) „ДСК Лизинг Застрахователен брокер“ (60%) „ДСК Транс Секюрити“ (100%) „ДСК Мобайл“ (100%) „ДСК Дом“ (100%) |
Уебсайт | www.dskbank.bg |
Банка ДСК в Общомедия |
„Банка ДСК“ (до 1999 г.: Държавна спестовна каса) е българска банка със седалище в София.
През 2007 г. Банка ДСК има пазарен дял от 20,3% при личните депозити и 32,9% от личните кредити. Тя е на второ място по дял на привлечените депозити (12,9%) след УниКредит Булбанк и на първо – по дял на предоставените кредити (15,7%). С печалба за 2007 година от 186,2 милиона лева Банка ДСК е втора в страната след УниКредит Булбанк.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Банката е основана под името Държавна спестовна каса (ДСК) през 1951 година с решение на Министерския съвет. В нея са включени държавната Пощенска спестовна каса и национализираните кооперативни популярни банки и земеделски кредитни кооперации. Към ДСК е прехвърлено и обслужването на частните влогове в Българска народна банка. Тя получава изключителни права за приемането на влогове от частни лица в страната. Първоначално те са използвани изключително за кредитиране на държавата, като от средата на 60-те години банката получава възможност да отпуска потребителски кредити и кредити за жилищно строителство на частни лица. До 1971 година тя се ръководи от Министерството на финансите, а след това – от Българска народна банка.[3]
В рамките на стопанската система, създадена от тоталитарния комунистически режим, ДСК изпълнява специфични функции, напълно различни от тези на банка в пазарна икономика. Основната ѝ роля е да акумулира спестявания на населението (в края на 80-те години 47% от домакинствата в страната са клиенти на касата) – принудителни, заради масовите и постоянни дефицити на потребителски стоки, – и да ги пренасочва за използване от държавния бюджет. Макар да предлага известно кредитиране на частни клиенти (20% от активите през 1988 година), основната маса от привлечените средства директно се депозира в Българската народна банка и Министерството на финансите. В допълнение, голяма част от лихвите получавани по тези депозити, се изземват обратно от фиска под формата на дивидент, достигащ 90% от печалбата.[4]
След срива на социалистическата икономика от края на 80-те години ДСК е една от последните приватизирани държавни банки. През 1999 година тя е преобразувана в изцяло държавно акционерно дружество и приема сегашното си име. Приватизирана е едва през 2003 година, когато е купена от унгарската банка ОТП Банк. През следващите години ДСК създава няколко специализирани предприятия за финансови услуги: ДСК Транс Секюрити, ДСК Управление на активи, ДСК Лизинг, ДСК Турс, ДСК Родина (пенсионно осигуряване).[5]
През 2020 година „Банка ДСК“ поглъща „Сосиете Женерал Експресбанк“, превръщайки се в най-голямата търговска банка в България.[6]
Продукти и услуги
[редактиране | редактиране на кода]Банка ДСК предлага пълния пакет от банкови услуги и продукти, включително индивидуално банкиране, корпоративно банкиране, частно банкиране, дебитни и кредитни карти, потребителски кредити, жилищни кредити, ипотечни кредити и др.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]През годините ДСК е награждавана с редица награди и отличия, като едни от най-важните са двете поредни отличия „Банка на годината“ на Асоциация „Банка на годината“, които банковата институция печели през 2004 г. и 2005 г. ДСК е получавала и други призове от Асоциацията, сред които „Пазарен дял“, „Ефективност“ и др.[7] Банка ДСК е получавала и отличия от различни списания и асоциации като: „Най-добра банка в България за 2013 г.“ от британското списания „Юромъни“, „Най-добра интернет банка в България за 2013 г.“ на Global Finance, награди на британското списание Finance Central Europe и др.[8]
Корпоративна социална отговорност
[редактиране | редактиране на кода]Банка ДСК е застъпила корпоративната социална отговорност в дейността си и е участник в редица събития и проекти в тази насока. Сред инициативите, които банката подкрепя са проекти на фондация „Заедно в час“, SOS Детски селища в България и др.[9]
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Централната администрация на банката е разположена в сграда на улица „Московска“ № 19, построена през 1914 година по проект на архитектите Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков за тогавашната Софийска банка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в public.brra.bg
- ↑ 2007. Годишен отчет (PDF) // Банка ДСК, 2008. Посетен на 6 януари 2009.[неработеща препратка]
- ↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 94 – 96.
- ↑ Аврамов, Румен. Икономика на „Възродителния процес“. София, Център за академични изследвания, 2016. ISBN 978-954-320-582-0. с. 323 – 325.
- ↑ За Банка ДСК // Банка ДСК. Посетен на 6 януари 2009.
- ↑ https://www.capital.bg/biznes/finansi/2020/05/04/4062393_ekspresbank_oficialno_se_vlia_v_banka_dsk/
- ↑ Официален сайт на Асоциация „Банка на годината“ // Архивиран от оригинала на 2018-03-17. Посетен на 2013-09-18.
- ↑ Официален сайт на Банка ДСК
- ↑ Официален сайт на Банка ДСК
|