Дьовленска случка

Дьовленската случка е опит на помаците от Дьовленско да избягат в Гърция, а после в Турция, извършен през 1933 година. Жителите на селата Триград, Кестен (Кестенджик), Буйново (Наипли), Кожари (Дериджилер), Водни пад (Дьошекдере), Чамла, Мугла и други правят тайна организация с помощта на турските и гръцките власти с надежда да избягат от репресиите и дискриминацията, налагани им от българските власти след 1878 година.

Причини

След Руско-турската война от 1877-78 година животът на помаците е напълно променен. В Рупчос се вдигат на Сенклерово въстание. Много села са опожарени. Жителите им са избягали на юг, след което се връщат. Рупчоските помаци отказват да се подчинят на българските власти и създават Тъмръшката република. През 1912 година, по време на Балканската война, селата от региона са опожарени отново, а населението е насилствено покръстено. Това довежда до избухване на нов бунт през 1913 година по време на Междусъюзническата война и основаването на Гюмюрджинската република. Тя съществува само няколко седмици, като след това рупчоските села пак попадат в рамките на България.

В селата са назначени кметове българи-християни. В съседните региони са настанени български бежанци от Беломорието и от Източна Тракия. Образувана е така наречената „Тракийска организация“, която има за цел да потиска помаците, в следствие на което те да емигрират към Турция, а имотите им да бъдат изкупени на безценица. Граничната стража кара помаците да работят ангария. С тях са извършвани всевъзможни гаври. Единственият поминък на планинското население - овцевъдството, е в критично състояние. Преди 1919 година овцете пасли в Беломорието през зимата, където не падал сняг, докато Родопите били затрупани. Границата с Гърция и Турция е затворена за помаци, тъй като правителството не искало да позволи обезлюдяването на региона. От друга страна натискът от страна на българите-християни, живеещи в Родопите, и от назначените български чиновници е огромен и това води до зачестяване на случаите на избягали помаци. Върхът е достигнат през 1933 година, когато селата от Дьовленско тайно решават да избягат масово в Турция през Гърция с помощта на турските и гръцките власти.

Ръководители

Касъм Ходжа от Чамла
Мехмед Мазнев (Мазното) от Мугла
Шакир Люманчев - кмет на Мугла
Заим Афузов от Триград
Хамид Имамов от Триград
Асан Чаушев от Буйново
Асан Карахалилов (Калото) от Буйново
Али Сарчев от Кестен
Ахмед Алиев от Чамла
Атем Мурадов родом от Кестен, урежда нещата от Гюмюрджина, Гърция
Хакъ бей урежда нещата от Гърция

Развитие

Селските първенци се свързват с турската легация в София и поддържат връзка чрез турското консулство в Пловдив. Турците се опитват да се договорят с Гърция бегълците да бъдат оставени да преминат през границата и след това да бъдат заведени в Турция. От гръцка страна има усложнения и докато се водят тайните преговори, организаторът Асан Карахалилов тайно избягва самостоятелно. Съселяните му от Буйново все пак успяват да уговорят бягството с гърците. Всичко е подготвено, багажът е стегнат и единствено остава да се даде знак за тръгване. Но в началото на октомври 1933 година всички села от региона се оказват окупирани от армия и полиция. Арестувани са 30 човека, но не и главатарите. Касъм Ходжа и Мехмед Мазнев са избягали още на 22 септември. След тях бягат Асан Карахалилов и Асан Чаушев. Опит за бягство прави и Шакир Люманчев, но поради болестта си се връща.

Властите разбират за опита за бягство благодарение на Асан Серков от Мугла, който предупредил секретар-бирника и бакалин Сава Терзийски от Широка лъка за намеренията на помаците от региона. Въпреки разкриването на опита за бягство, броят на бежанците в следващите месеци и години остава висок поради отношението на българите-християни и българските власти към помаците.

Използвана литература

Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3.

Вижте още