Доситей Обрадович
| Доситей Обрадович Доситеј Обрадовић | |
| сръбски писател | |
 | |
| Роден | Димитър Обрадович
17 февруари 1742 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Работил | учител |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, мемоари |
| Известни творби | „Живот и приключения на Димитри Обрадович, наречен в калугерство Доситей“ (1783) |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Белградски университет |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Доситей Обрадович в Общомедия | |
Димитър Обрадович, приел по-късно монашеското име Доситей Обрадович (на сръбски: Доситеј Обрадовић) е сръбски писател, поет, философ рационалист, педагог, книжовник и народен будител.
Първата българка, превела Обрадович на български, е Станка Николица-Спасо-Еленина.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е ок. 1739 или 1742 г. в Чаково, (в Банат) дн. Румъния. Приема монашеството през 1757 г. Посещава много страни на Балканите и Мала Азия, Италия, Германия, Франция, Англия, Австрия и Русия. Ходил е във Видин и Букурещ. В Хале, Германия се записва студент и захвърля расото.
В края на 18 век обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език.
Печата като свое второ книжовно дело автобиографията си – „Живот и приключения на Димитри Обрадович, наречен в калугерство Доситей“.
През 1808 г. основава гимназия в Белград, която по-късно се преобразува в първия сръбски университет. Обрадович основава и богословска семинария.
Доситей Обрадович е първият сръбски министър на просвещението.
Умира в Белград на 28 март 1811 г.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Живот и приключения (1783)
- Съвети за здрав разум (1784)
- Събрание на нравоучителни неща
- За славните жени
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Йован Деретич, „Върху творчеството и поетиката на Доситей Обрадович, печатано последователно в сп. „Књижевна историја“, 1970-1972.
- Боян Пенев, „Доситей Обрадович и българите“ (на сръбски Архив на оригинала от 2004-08-21 в Wayback Machine.)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) ОБРАДОВИЧ, Досифей, free-time.ru
- ((ru)) П. Э. П. ДОСИФЕЙ // Православная энциклопедия. М.: Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2007, Т. XVI, с. 65—66. ISBN 978-5-89572-028-8.
- ((sr)) Saveti zdravoga razuma
- ((sr)) Život i priključenija
- ((sr)) Pismo Haralampiju (1783)
|
