Евгени Зидаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгени Зидаров
български архитект
Роден
Евгени Зидаров
Починал
1981 г. (60 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Технически университет
Държавна политехника[1]
Архитектура
Академия Технически университет Дрезден (1939-), Държавна политехника (-1946)
Направление архитектура

Евгени Минчев Зидаров е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 17 май 1920 г. в село Бяла черква, Търновско.

Започва да учи архитектура през 1939 г. в Технически университет Дрезден, но поради Войната прекъсва следването си в Германия, като по-късно продължава в София и завършва в Държавната политехника 1946 г.

Технически ръководител при строежа на Мавзолея на Георги Димитров (1949). Проектира множество обществени, спортни и здравни сгради, паметници и мемориални комплекси: паметника на Съветската армия в Русе със скулптора Йордан Кръчмаров (1951), паметника Братска могила в Парка на свободата в София с арх. Михаил Милков и скулптора Йордан Кръчмаров (1952), пластично оформяне на т.нар. „Мост на дружбата“ на ул. Граф Игнатиев и бул. Евлоги Георгиев със скулпторите Георги Гергов, Стефан Стоимиров, Иван Блажев и Илия Илиев (1952), пластично оформяне на моста пред стадион „Васил Левски“ със скулпторите Величко Минеков, Младен Миладинов, Иван Блажев, Димитър Даскалов (1952), сградата на Българска телеграфна агенция (БТА) на бул. Цариградско шосе (1960), бар-вариете в курортен комплекс „Слънчев бряг“ с арх. Михаил Соколовски (1963), Национален спортен комплекс в град Тунис (1967), около 16 поликлиник и 6 болници в Либия (1967 – 1978) и др.

Съавтор е на премирани международни конкурси: за центъра на Берлин (1959), за центъра на град Тунис (1961), за експериментален жилищен район в Москва (1967), за центъра на Карлсруе (1971, автор).

Главен архитект на „Техноекспортстрой“ (1963 – 1977), ръководител на ателие в „Софпроект“ от 1978 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България в 7 тома, т.2 (Г-З), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980.
  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
  • Труфешев, Николай. Современное монулентальное искуство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.