Елизабет Бард
| Елизабет Бард Elizabeth Bard | |
| Родена | |
|---|---|
| Професия | писател, журналист |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 2010 - |
| Жанр | драма, мемоари, любовен роман |
| Тема | готварство, храна и вино |
| Съпруг | Гуендал Ауфрет (? – ) |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | www.elizabethbard.com |
Елизабет Бард (на английски: Elizabeth Bard) е американска журналистка и писателка на произведения в жанра мемоари (с рецепти).[1][2][3][4]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Елизабет Бард е родена в Ню Йорк, САЩ. Прекарва детството си в къщата на майка си в Тинек, Ню Джърси, и в Ню Йорк. В периода 1992 – 1996 г. следва в университета „Корнел“, където получава бакалавърска степен с отличие по английска филология. В периода 1996 – 1997 г. специализира история на изкуството в аукционна къща „Кристис“. В периода 1999 – 2001 г. следва история на изкуството в Институтът за изкуство „Курто“ към Лондонския университет, където получава магистърска степен.[2][4]
Докато следва в Лондонския университет се среща с бъдещият си съпруг, инженер от Бретан, при посещение и обяд в Париж. По-късно се омъжва за него и се премества в Париж през 2002 г. Там работи като журналист и пише първите си мемоари.[4]
Първият ѝ роман „Обяд в Париж“ е издаден през 2010 г. В него тя описва своята романтична любовна връзка, среща с истинския любим и приятел, опознаването на Париж и парижаните, техните маниери и култура, тайните на французойките за стройна фигура, и техните готварски умения. Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“, получава наградата Gourmand World Cookbook за 2010 г. за най-добра първа готварска книга и я прави известна.[1][2][3]
През 2009 – 2010 г., следвайки стъпките на известния френски поет и лидер на Съпротивата през Втората световна война Рьоне Шар, посещават село Сересте в Прованс, Южна Франция, а впоследствие купуват фамилната му къща. Там отваря магазин за сладолед и продължава да пише мемоари за живота си и за френската кухня. Следват книгите ѝ „Пикник в Прованс“ и „Вечеряй с мен : 50 френски тайни за забавно хапване“, които също са бестселъри.[3][4]
Като журналист тя пише статии за храната, изкуството, пътуванията и дигиталната култура в „Ню Йорк Таймс“, „Интернешънъл Хералд Трибюн“, „Таймс“, „Wired“, „Харпърс Базар“ и „Хъфингтън Поуст“.[1][2]
Елизабет Бард живее със семейството си в Париж и село Сересте в Прованс.[3][4]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Lunch in Paris: A Love Story, with Recipes (2010)[1]
Обяд в Париж, изд. ИК „Слънце“, (2012), прев. Славянка Мундрова - Picnic in Provence: A Memoir with Recipes (2015)
Пикник в Прованс, изд. „Слънце“ (2015), прев. Катя Перчинкова - Dinner Chez Moi: 50 French Secrets to Joyful Eating and Entertaining (2017)
Вечеряй с мен : 50 френски тайни за забавно хапване, изд. „Слънце“ (2018), прев. Катя Перчинкова
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Елизабет Бард
- ((en)) Интервю в сайта French revolutionfood, 2015 г.
- За книгата „Пикник в Прованс“, в „Лира“, 2015 г.
|
