Емилио Портуондо
| Емилио Портуондо Emilio Portuondo | |
 | |
| 12-и министър-председател на Куба | |
| Мандат | 6 март 1958 – 12 март 1958 |
|---|---|
| Президент | |
| Фулхенсио Батиста | |
| Предшественик | Андрес Риверо Агуеро |
| Наследник | Госало Гуел |
| министър на труда | |
| Мандат | 1954 – 1954 |
| Лична информация | |
| Роден | 13 септември 1898 г. |
| Починал | |
| Погребан | Панама |
| Деца | 1 |
| Образование | Университет в Хавана |
| Професия | дипломат, юрист |
.svg){kind=small}
Емилио Нунес Портуондо (на испански: Emilio Núñez Portuondo) е кубински политик. Той е бивш министър-председател на Куба през 1958 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Портуондо се дипломира като доктор по гражданско и публично право през 1919 г. от университета в Хавана. Той служи като представител и сенатор от провинция Лас Вилас, както и като кубински пълномощен министър и извънреден пратеник в Панама, Перу, Холандия, Белгия и Люксембург. Секретар на Конституционния конвент от 1940 г. Рамон Грау Сан Мартин и Карлос Маркес Стърлинг са президенти на Конституционния конвент, който изготвя Конституцията на Куба от 1940 г. Портуондо е кубински постоянен представител с ранг на посланик в ООН между 1952 и 1958 г. и също така е министър на труда при временния президент Андрес Доминго дел Кастильо през 1954 г. Бивш председател на Съвета за сигурност на ООН през септември 1956 г. и 1957 г. Министър-председател на Куба от 6 март до 12 март 1958 г.
Портуондо е председател на Съвета за сигурност на ООН по време на унгарското въстание през 1956 г. и помага на Йожеф Миндсенти от Унгария в подпомагането на бежанци в Куба и Съединените щати.
Портуондо е син на генерал Емилио Нунес Родригес, вицепрезидент на Куба по време на второто управление на генерал Марио Гарсия Менокал (1917 – 1921) и който също е губернатор на Хавана от 1899 до 1902 г., както и министър на земеделието, търговията и труда през 1913 – 1917 г. Братът на Портуондо е кандидат за президент през 1948 г., Рикардо Нунес Портуондо. Женен е три пъти и има пет деца, Емилио Нунес Бланко, Рикардо Нунес Гарсия, Мария Стана Нунес Гарсия, Брунилда Нунес Фабрега и Фернандо Нунес Фабрега, бивш министър на външните работи на Република Панама. Най-големият му син, Емилио Нунес Бланко, е избран в Камарата на представителите на Куба през 1958 г., въпреки че не успява да заеме поста. Погребан е в град Панама до третата си съпруга, панамката Олга Фабрега.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Los Propietarios de Cuba 1958, Guillermo Jiménez Soler (Havana, Cuba: Editorial de Ciencias Sociales, 2007)
- Cuba The Pursuit of Freedom, Hugh Thomas (London, Great Britain:Eyre & Spottiswoode Ltd., 1971) ISBN 413-27470-5
| |||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emilio Núñez Portuondo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |