Андрес Риверо Агуеро
| Андрес Риверо Агуеро Andrés Rivero Agüero | |
 | |
| 11-и министър-председател на Куба | |
| Мандат | 26 март 1957 – 6 март 1958 |
|---|---|
| Президент | |
| Фулхенсио Батиста | |
| Предшественик | Хорхе Гарсия Монтес |
| Наследник | Емилио Портуондо |
| министър на образованието | |
| Мандат | 1952 – 1958 |
| министър на земеделието | |
| Мандат | 1940 – 1944 |
| Лична информация | |
| Роден | 4 февруари 1905 г. |
| Починал | |
| Полит. партия | Либерална партия на Куба |
| Образование | Университет в Хавана |
| Професия | юрист |
.svg){kind=small}
Андрес Риверо Агуеро (на испански: Andrés Rivero Agüero) е кубински политик. Той е бивш министър-председател на Куба от 1957 г. до 1958 г. Избран е за президент на Куба на изборите от 1958 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Агуеро е роден в изключително бедно семейство в Сан Луис, провинция Ориенте (днес провинция Сантяго де Куба) на 4 февруари 1905 г. Той се научава да чете, когато е на 16 г. Агуеро успява да си осигури средно образование със собствените си усилия и получава диплома по право от Хаванския университет (1934 г.).
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Избран за градски съветник в Сантяго де Куба, той бързо става лидер на Либералната партия и се сприятелява с Фулхенсио Батиста. По време на първото управление на Батиста (1940–1944), Агуеро е министър на земеделието и изпълнява плана на Батиста за презаселване на безимотни селяни в провинция Ориенте.
По време на изгнанието на генерал Батиста в САЩ от 1944–1952 г., Агуеро практикува право в Куба и пише политически коментари за няколко периодични издания. Когато Батиста се завръща за да се кандидатира за президент на Куба през 1952 г., Агуеро спомага за организирането на Партията на обединеното действие на Батиста. Той подкрепя военния преврат на Батиста на 10 март 1952 г. и след това става министър на образованието във втората администрация на Батиста (1952–1958). Избран за сенатор от провинция Пинар дел Рио през 1954 г., Агуеро става министър-председател на Куба (1957–1958) и участва в няколко конференции за помирение като представител на Батиста.
Агуеро подава оставка от премиерския си пост през 1958 г., за да се кандидатира за президент на Куба. Той получава подкрепата на Партията на прогресивното действие на Батиста и три други проправителствени партии. Агуеро е обявен за победител в изборите, за които мнозина спекулират, че са манипулирани с подкрепата на правителството на САЩ в опит да се отблъсне продължаващата Кубинска революция.[2] След изборите Агуеро започва разговори с американския посланик Ърл Смит и с водещи кубински политици, за да разреши кризата, причинена от продължаващия въоръжен бунт на Фидел Кастро. Успехът на революцията обаче осуетява плановете на Агуеро и той бяга с генерал Батиста в изгнание в Доминиканската република на 1 януари 1959 г.
Агуеро се установява в САЩ, живеейки при изключително скромни условия. Доживява да стане прадядо. Умира в Маями, Флорида през 1996 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dr. Andrés Rivero Agüero Архив на оригинала от 2011-07-17 в Wayback Machine. Republic of Cuba (1902-1959)
- ↑ Nohlen, D (2005) Elections in the Americas: A data handbook, Volume I, p217 ISBN 978-0-19-928357-6
| |||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andrés Rivero Agüero в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |