Емил Боев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Боев
български филолог тюрколог
Emil Boev In Memoriam.JPG
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Емил Боев в Общомедия

Емил Пейчев Боев е български филолог-тюрколог, професор в Софийския университет.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча пред дома на проф. Емил Боев

Роден е на 7 юли 1932 г. във варненското село Белоградец, община Ветрино.

След завършването на средното си образование започва работа като преподавател по български, руски и френски език в основно училище в Шуменска област. През 1956 г. се дипломира от Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност „Турска филология“ и продължава да работи като учител в Кърджали до 1958 г.

След това в рамките на няколко месеца е преподавател по турски език във Висшето военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново. През 1960 г. започва преподавателската си дейност в Софийския университет „Климент Охридски“, която продължва до пенсионирането си през 2000 г. Избран е за доцент с хабилитационен труд „Изследвания и материали по татарска диалектология в България“ (1973), получава научното звание професор с изследване, озаглавено „Татарските говори в България. Класификация на татарските говори“ (1991).

От 1979 г. е ръководител на Катедрата по източни езици на Факултета по класически и нови филологии до нейното преобразуване в Център по източни езици и култури през 1985 г., на който е основател и първи директор в продължение на дълги години. В периода 1976–1982 г. е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии (тогава Факултет по западни филологии).

Умира в София на 13 януари 2013 г.

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Научните публикации на Емил Боев включват изследвания върху проблемите на ориенталистиката, алтаистиката, прабългаристиката и куманологията, тюркско-българските езикови контакти, сравнителната граматика на тюркските езици, фонетиката и лексикологията на тюркските езици, практическата и теоретичната граматика на съвременния турски книжовен език, тюркска диалектология, етнология и етнолингвистика. Проф. Боев преподава практически турски език, казахски език и кримскотатарски език. Чете лекции в посочените вече направления на студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а също така и в Казахския държавен университет (Алма-Ата), в Института по изтокознание на Руската академия на науките (тогава АН на СССР), в университета „Ал-Азхар“ (Кайро) и др. В рамките на 25 години (1961–1986 г.) организира ежегодно експедиции в различните райони на страната за теренно изучаване на турските говори и диалекти по българските земи.

Научните си постижения Емил Боев представя като доклади и съобщения в рамките на международни форуми (конференции и конгреси) или в специализираната научна периодика в страната и чужбина (Турция, Франция, Казахстан, Украйна и др.) Той е и автор, съавтор, съставител, редактор на учебници по турски език (за средния курс на обучение на носители на езика и като чужд език за студенти), както и на учебници по български език за турци.

Проф. Емил Боев получава званието „доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където е сред основателите на специалност „Турска филология“[2]. За особено значимите му заслуги за развитието на българската наука и култура проф. Емил Боев е награден през 2010 г. с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен.

По повод 3-годишнината от кончината на проф. Емил Боев негов признателен студент поставя пред дома му паметна плоча.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Български език. Учебник за турското население. Ч. I.
  • Програма за събиране на материали за малък атлас на турските диалекти в България.
  • Български език. Учебник за турското население. Ч. II.
  • Текстове по турски език
  • Тюркские языки и наречия в современной Болгарии
  • [Редактор] Списък на транскрибираните географски имена от Република Турция
  • Един завет – не забравяй корена си!
  • Из миналото на Търговищкия край.
  • Език на нашите деди. За произхода на турските говори на българите.
  • Нашите сънародници гагаузите. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЦИЕК, Някои български топоними от алтайски произход.
  • Сборник с текстове по турски език за II курс – тюркология.
  • Не заблудата, а лъжата за гагаузите. Тюркологията като наука и обществена практика.
  • Етнолингвистичната ситуация в Северното и Западното Причерноморие през първата половина на ХIХ век.
  • Западното Причерноморие през първата половина на ХIХ век.
  • Междубългарски наименования, прозвища и прякори.
  • Сургучите – реалност и приумици. В: В света на човека: Сборник в чест на проф. Иваничка Георгиева: Т. 1. Названията на гоните от животинския цикъл у татарите в България. Методически и методологически проблеми при изследването
  • на езика на гагаузите от Северното Причерноморие.
  • Татарските говори в България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданова, М. Професор Емил Боев на 80 години. – сп. Чуждоезиково обучение, кн. 5, 2012, с. 488-496
  2. Доктор хонорис кауза на ШУ на сайта на Шуменския университет