Енергетика на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Итайпу“, втората (първа до 2011 г.) ВЕЦ в света по произведена енергия[1]
АЕЦ Ангра 1 в Рио де Жанейро; ядрената енергия съставлява 3% от цялата енергия, произведена в страната.[2]

Енергетиката на Бразилия е основна част от икономиката на страната.

Бразилия е 10-ят в света потребител на енергия и 3-ят в западното полукълбо след САЩ и Канада[3].

Бразилската енергийна система се основава на възобновяеми енергийни източници, по-специално вода и етанол и от друга страна, невъзобновяеми, като нефт и природен газ.[4] През последните три десетилетия, Бразилия работи интензивно за създаването на алтернатива на бензина. Със своето гориво, основано на захарната тръстикаетанол, нацията може да стане енергийно независима в близко бъдеще. Планът на правителството от 70-те години, про-алкохол, в отговор на несигурността на петролния пазар, се ползва с частичен успех. Все пак, голяма част от бразилците използват тъй наречените „флекс-автомобили“, които работят с етанол или бензин, позволяващи на потребителя да може да си зареди колата с по-евтиния вариант в момента, обикновено етанол.[5]

Страни с висока консумация на гориво като Индия и Китай следват напредъка на Бразилия в тази област.[6] Освен това, държави като Япония и Швеция внасят бразилски етанол, за да изпълнят екологичните си задължения, посочени в Протокола от Киото.[7]

Бразилия има втория най-голям резерв от нефт в Южна Америка и е един от най-големите производители на суровината, която е увеличила производството си през последните години.[8] Страната заема едно от първите места в света в производството на водноелектрическа енергия. От общия ѝ капацитет за генериране на електричество, равняващо се на 90 хил. мегавата, водноелектрическата енергия възлиза на 66.000 мегавата (74%).[9]

Ядрената енергия съставлява около 3% от енергийната система на Бразилия.[2] Обогатеният уран от Фабриката за ядрено гориво (FCN), в Резенди, щат Рио де Жанейро, в днешно време отговаря на енергийните нужди на държавата. Бразилия разполага с две АЕЦ с обща мощност малко над 2 гигавата. АЕЦ „Ангра 3“ е в застой от средата на 80-те години на 20 в[10]

Бразилия може да стане световна сила в производството на петрол, с големите открития на този ресурс в последно време в басейна Сантус.[11][12][13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Perguntas Frequentes (ЧЗВ) - вижте точка 6-та (сравнителна таблица). // Itaipu Binacional. Посетен на 10/01/2011.
  2. а б Nuclear Power in Brazil. // World Nuclear Association. Посетен на 26 март 2010.
  3. The World Factbook. // ЦРУ, 2008. Посетен на март 2006.
  4. REFLEXÕES SOBRE A HISTÓRIA DA MATRIZ ENERGÉTICA BRASILEIRA E SUA IMPORTÂNCIA PARA A DEFINIÇÃO DE NOVAS ESTRATÉGIAS PARA O GÁS. // BGF, 9 юни 2008.
  5. Brasil alcança marca de 10 milhões de carros flex. // Jornal O Estado de S. Paulo, 4 de março de 2010. Посетен на 27 март 2010.
  6. China, Índia and brazilian ethanol
  7. Programas de energia alternativa nos EUA, União Européia e Japão podem favorecer etanol brasileiro
  8. Oil reserves in Brazil
  9. Hydroelectric power in Brazil
  10. Л.Златева, Бразилия: капка по капка – вир, и то голям. // Посетен на 4 февруари 2013. Publics.bg
  11. Oil discovery rocks Brazil. // CNN, 9 ноември 2007. Посетен на 9 юни 2008.
  12. Schneyer, Joshua. Brazil, the New Oil Superpower. // Business Week, 9 ноември 2007. Посетен на 9 юни 2008.
  13. More bounty. // The Economist, 17 април 2008. Посетен на 9 юни 2008.