Ернесто Саватоне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернесто Саватоне
италиански католически духовник
Роден:
Починал: 28 август 1894 г.

Ернесто Саватоне е италиански католически духовник, работил в мисията на капуцините в Софийско-пловдивската епархия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ернесто Саватоне е роден в град Риволи, в района Пиемонт, в Италия.

Пристига в България през 1869 г. и първите три месеца изучава български език в Пловдив. От 1870 до 1874 г. е свещеник в енорията „Свети Апостол Андрей“ в село Селджиково.[1]

От 10 септември 1874 г. до неговото завръщане в Италия през 1892 г. той служи в енорията „Свети Архангел Михаил“ в село Балтаджии. Той е първият мисионер капуцин служил в селото. По време на руско-турската освободителна война, той съобщава на руснаците, че в съседното село Алифаково е изоставен от турците голям военен склад с храна. По-късно временното руско управление в българските земи решило да възнагради енорията му и с получените пари е построена нова сграда на училището.

През 1887 г. изгражда нов храм в селото, проектиран от италианеца Визети. Отец Ернесто е имал познания в строителството и е ръководил изграждането на храма. Помагал е в изграждането на църквите в енориите в „Свети Йосиф“ в София и „Прескръбна Божия Майка“ в Дуванлии; рисува икони в църквата „Успение Богородично“ в село Хамбарлии.[1]

Умира на 28 август 1894 г. в Сомарива дел Боско в Италия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1939 г.