Направо към съдържанието

Железопътна линия Ниш – Цариброд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
106
ЖП линия Ниш – Цариброд
[1]   -{km}-
към Прешево
0,0
Ниш
0,7
към Белград
разпределение
1,5
Палилулска Рампа
спирка
3,4
Военна болница
спирка
5,5
Челе Кула
6,2
ЕИ Ниш
спирка
10,5
Нишка баня
14,7
Просек
спирка
17,1
Сичево
прелез
22,5
Островица
23,8
Майдан Островица
спирка
29,5
Радов Дол
спирка
31,7
Долац
прелез
34,3
Цървени брег
спирка
36,4
Цървена река
40,0
Белановац
спирка
44,9
Бела паланка
48,5
Църквица
спирка
53,5
Чифлик
прелез
56,8
Синяц
спирка
58,8
Джурджево поле
спирка
61,9
Цървенчево
спирка
63,8
Станичене
прелез
67,3
Сопот
спирка
72,9
Пирот
76,9
Божурат
спирка
81,7
Велики Йовановац
спирка
86,2
Суково
90,5
Чиниглавци
спирка
92,7
Чорин дол
спирка
97,4
Цариброд
103,9
104,8
Калотина Запад (ЖП линия 1 – България)
към София, България

Железопътна линия Ниш – Цариброд е еднорелсова неелектрифицирана железопътна линия в източна Сърбия с дължина 104 км,[2] която свързва Сърбия с България и Турция. Според Европейското споразумение за най-важните международни железопътни линии, тя е класифицирана като една от най-важните международни магистрални железопътни линии в Европа като част от магистралната железопътна линия E70.[3]

На Берлинския конгрес през 1878 г. Княжество Сърбия се задължава да изгради железопътни връзки през своя територия с Княжество България и Османската империя. След завършването на жп линията Белград – Ниш през 1885 г. започва работа по отсечката към България. Железопътната линия е пусната в експлоатация на 1 август 1888 г.[4]

  1. Књижице реда вожње // 2020. Архивиран от оригинала на 2023-01-10. Посетен на 2024-01-22.
  2. Идејни и Главни пројекат грађевинске реконструкције железничке пруге Ниш-Димитровград, деоница Ћеле Кула-Станичење // Архивиран от оригинала на 2019-05-08. Посетен на 2021-06-04.
  3. Уредба о категоризацији железничких пруга // 2017. Архивиран от оригинала на 2021-06-04. Посетен на 2021-06-04.
  4. Pruga Niš - Dimitrovgrad // 2012-07-15. Архивиран от оригинала на 2021-06-04. Посетен на 2021-06-04.