Направо към съдържанието

Чиниглавци

Чиниглавци
Чиниглавци
43.0572° с. ш. 22.7189° и. д.
Чиниглавци
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаПирот
Надм. височина579 m
Население331 души (2002)

Чиниглавци, среща се и като Чиноглавци или Чинигловци, (на сръбски: Чиниглавци) е село в община Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 311 души.

Селото се намира на север от международния път Е80. Разположено е на 17 километра югоизточно от Пирот и на 7 километра северозападно от Цариброд.[1]

Землището на Чиниглавци обхваща 1772,65 хектара и граничи със землищата на Петърлаш, Паскашия, Милойковац, Обреновац, Чорин дол, Градище и Велико село.[2]

Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Ливагье и се е наричало Търговище, но след като селото е било опожарено от турци се е преместило.[3] За най-стар род се приемат Кукудини, преселили се от Сенокос, днес в Западните покрайнини.[4]

Селото е споменато като Чиниглафча в джелепкешански регистър от 1576 година с трима джепкешани – Кръсте Милкю, Пею Гюрин и Продан Чучин.[5]

През 1850 година е изградена селската църква „Свети Архангел Михаил“, а през 1858 година – манастирът „Света Мария“, доизграждан през 1926 – 1927 година. Манастирът е строен от майсторите Рангел и Ристивор от Чорин дол.[6]

Според Берлинския договор селото е включено в пределите на Сърбия. Границата е прокарана на изток от землището на Чиниглавци. Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Чиниглавце има 76 къщи и 574 жители (292 мъже и 282 жени). Четирима мъже са грамотни.[7]

През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година селото е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Чиниглавци е център на община, в която влизат и Милойковец и Градище. Има 775 жители.[8]

По време на Втората световна война Чиниглавци е център на енория, в която влизат и Обреновец и Градище. Преди и след 1941 година енорията се обслужва от свещеник Илия Алексов от Петърлаш. Селото има 174 къщи и 234 венчила.[9]

  • 1948 – 1062 жители.
  • 1953 – 1029 жители.
  • 1961 – 849 жители.
  • 1971 – 665 жители.
  • 1981 – 568 жители.
  • 1991 – 423 жители.
  • 2002 – 331 жители.

При преброяването от 2002 година 330 жители на селото са се определили като сърби, а един – като българин.

Основните родове в Чиниглавци, обитавали селото през ХХ век, са:

Род Произход Бележка
Кукудини Сенокос, Западни покрайнини Най-стар род в селото
Николини Ново село Сродени със Стаини
Гергови Вакарел, Ихтиманско
Колчини Ново село
Велини Годеч Дълго време живели в голяма задруга
Гърчеви Скръвеница, Западни покрайнини
Стаини (Стаинци) Станянци Сродени с Николини
Бранкови Петърлаш, Западни покрайнини[10] Сродени с Гергови
Илиинци
Манинци Клон на Кукудини
Деда Йоцини (Дедийоцини) Сенокос, Западни покрайнини
Радлови Клон на Митини
Здравкови Клон на Гергови
Ристини Клон на Митини
Андреинци Клон на Митини
Ицини Клон на Гергови
Гъжини Клон на Ристини
Шулетанови Клон на Митини
Митинци (Митини) Ново село
Благоини Вакарел, Ихтиманско
Дамянови Клон на Благоини
Кръстини Алачев Чифлик (Велики Йовановац)
Новоселци Ново село
Джоринци Ново село
Ганини Клон на Николини
Попови Клон на Кукудини
Кълчегови Злокуче
Иджини Клон на Гергови
Павлови Клон на Митини
Станчини (Жучини)
Магдаленови (Пръздеркови)
Калейни Клон на Митини
Чучуркови Власи, Западни покрайнини Заселили се последни, поради което нямат гори
Източник:[11]
  1. Ћирић, Јован, Предговор, у: Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 6.
  2. Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 10.
  3. Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 13-15.
  4. Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 16. И през ХІХ-ХХ век един от родовете в Сенокос е Кукудини – Здравков, Георги и Слободан Сотиров. Сенокос – село које не сме да нестане (монографија села), Пирот 2012, с. 101.
  5. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 156.
  6. Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 18, 100.
  7. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 62.
  9. Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 540, 543.
  10. Ставров, Станимир. Петрлаш. Село коje нестаjе, Димитровград, 2000, с. 129.
  11. Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 16-18.