Чиниглавци
| Чиниглавци Чиниглавци | |
  Чиниглавци | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 579 m |
| Население | 331 души (2002) |
Чиниглавци, среща се и като Чиноглавци или Чинигловци, (на сръбски: Чиниглавци) е село в община Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 311 души.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на север от международния път Е80. Разположено е на 17 километра югоизточно от Пирот и на 7 километра северозападно от Цариброд.[1]
Землището на Чиниглавци обхваща 1772,65 хектара и граничи със землищата на Петърлаш, Паскашия, Милойковац, Обреновац, Чорин дол, Градище и Велико село.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Ливагье и се е наричало Търговище, но след като селото е било опожарено от турци се е преместило.[3] За най-стар род се приемат Кукудини, преселили се от Сенокос, днес в Западните покрайнини.[4]
Селото е споменато като Чиниглафча в джелепкешански регистър от 1576 година с трима джепкешани – Кръсте Милкю, Пею Гюрин и Продан Чучин.[5]
През 1850 година е изградена селската църква „Свети Архангел Михаил“, а през 1858 година – манастирът „Света Мария“, доизграждан през 1926 – 1927 година. Манастирът е строен от майсторите Рангел и Ристивор от Чорин дол.[6]
Според Берлинския договор селото е включено в пределите на Сърбия. Границата е прокарана на изток от землището на Чиниглавци. Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Чиниглавце има 76 къщи и 574 жители (292 мъже и 282 жени). Четирима мъже са грамотни.[7]
През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година селото е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Чиниглавци е център на община, в която влизат и Милойковец и Градище. Има 775 жители.[8]
По време на Втората световна война Чиниглавци е център на енория, в която влизат и Обреновец и Градище. Преди и след 1941 година енорията се обслужва от свещеник Илия Алексов от Петърлаш. Селото има 174 къщи и 234 венчила.[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Брой
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – 1062 жители.
- 1953 – 1029 жители.
- 1961 – 849 жители.
- 1971 – 665 жители.
- 1981 – 568 жители.
- 1991 – 423 жители.
- 2002 – 331 жители.
При преброяването от 2002 година 330 жители на селото са се определили като сърби, а един – като българин.
Родове
[редактиране | редактиране на кода]Основните родове в Чиниглавци, обитавали селото през ХХ век, са:
| Род | Произход | Бележка | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Кукудини | Сенокос, Западни покрайнини | Най-стар род в селото | ||||||||
| Николини | Ново село | Сродени със Стаини | ||||||||
| Гергови | Вакарел, Ихтиманско | |||||||||
| Колчини | Ново село | |||||||||
| Велини | Годеч | Дълго време живели в голяма задруга | ||||||||
| Гърчеви | Скръвеница, Западни покрайнини | |||||||||
| Стаини (Стаинци) | Станянци | Сродени с Николини | ||||||||
| Бранкови | Петърлаш, Западни покрайнини[10] | Сродени с Гергови | ||||||||
| Илиинци | ||||||||||
| Манинци | Клон на Кукудини | |||||||||
| Деда Йоцини (Дедийоцини) | Сенокос, Западни покрайнини | |||||||||
| Радлови | Клон на Митини | |||||||||
| Здравкови | Клон на Гергови | |||||||||
| Ристини | Клон на Митини | |||||||||
| Андреинци | Клон на Митини | |||||||||
| Ицини | Клон на Гергови | |||||||||
| Гъжини | Клон на Ристини | |||||||||
| Шулетанови | Клон на Митини | |||||||||
| Митинци (Митини) | Ново село | |||||||||
| Благоини | Вакарел, Ихтиманско | |||||||||
| Дамянови | Клон на Благоини | |||||||||
| Кръстини | Алачев Чифлик (Велики Йовановац) | |||||||||
| Новоселци | Ново село | |||||||||
| Джоринци | Ново село | |||||||||
| Ганини | Клон на Николини | |||||||||
| Попови | Клон на Кукудини | |||||||||
| Кълчегови | Злокуче | |||||||||
| Иджини | Клон на Гергови | |||||||||
| Павлови | Клон на Митини | |||||||||
| Станчини (Жучини) | ||||||||||
| Магдаленови (Пръздеркови) | ||||||||||
| Калейни | Клон на Митини | |||||||||
| Чучуркови | Власи, Западни покрайнини | Заселили се последни, поради което нямат гори | ||||||||
| Източник:[11] | ||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ћирић, Јован, Предговор, у: Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 6.
- ↑ Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 10.
- ↑ Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 13-15.
- ↑ Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 16. И през ХІХ-ХХ век един от родовете в Сенокос е Кукудини – Здравков, Георги и Слободан Сотиров. Сенокос – село које не сме да нестане (монографија села), Пирот 2012, с. 101.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 156.
- ↑ Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 18, 100.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 62.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 540, 543.
- ↑ Ставров, Станимир. Петрлаш. Село коje нестаjе, Димитровград, 2000, с. 129.
- ↑ Јовановић, Борисав. Чиниглавци. Етнолошко-историјски прилози, Пирот 1984, с. 16-18.