Зджислав Бекшински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зджислав Бекшински
Zdzisław Beksiński
полски художник

Роден
Починал
21 февруари 2005 г. (75 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Професия художник, фотограф, скулптор
Кариера в изкуството
Направление Сюрреализъм

Подпис Zdzisław Beksiński-signature.png
Уебсайт www.beksinski.com.pl
Зджислав Бекшински в Общомедия

Зджѝслав Бекшѝнски (на полски: Zdzisław Beksiński) е полски художник, фотограф и скулптор, специализирал в областта на дистопичния сюрреализъм. Бекшински рисува своите картини по, както той нарича, „барокски“ или „готически“ начин. Неговите творби са създадени главно в два периода. Първият период обикновено се смята, че съдържа експресионистичен цвят със силен стил на „утопичен реализъм“ и сюрреалистична архитектура. Вторият период съдържа по-абстрактен стил с основните характеристики на формализма.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зджислав Бекшински се ражда в Санок, Южна Полша. Учи архитектура в Краков. През 1955 завърва образованието си и се завръща в Санок, където работи като строителен надзорен орган, докато разбира, че това не му доставя удоволствие. По време на този период проявява интерес към фотомотажа, скултурирането и рисуването. Ранната му фотография е предшественик на по-късните му картини, които често изобразяват странни бръчки, пусти пейзажи и лица с непостоянна жизненост върху груби повърхности. Неговите картини често изобразяват безпокойство, като разкъсани куклени лица, лица, изтрити или затъмнени от превръзки, обвити около портрета. Основният му фокус е върху абстрактната живопис, въпреки че изглежда, че произведенията му през 60-те години са били вдъхновени от сюрреализма.[1]

Рисуване[редактиране | редактиране на кода]

Бекшински няма официално обучение по изобразително изкуство. Завръшва Факултета по архитектура в Политехническия университет в Краков. Картините му са създадена предимно с маслена боя върху плоскости от дървени панели, които сам подготвя. Той се отвращава от тишината и винаги слуша класическа музика, докато рисува. Въпреки любовта си към класическата музика, Бекшински също е фен на рок музиката.

Фантастичен реализъм[редактиране | редактиране на кода]

Изложба във Варшава през 1964 г. е неговият първи голям успех, тъй като всичките му картини са продадени.

Бекшински се занимава страстно с живопис, работейки интензивно, докато слуша класическа музика. Скоро той става водеща фигура в съвременното полско изкуство. В края на 60-те години на XX век Бекшински навлиза в, както той самият го нарича, „фантастичен период“, който трае до средата на 80-те години. Това е най-известният му период, през който създава много смущаващи образи, показващи мрачна, сюрреалистична среда с много детайлни сцени на смърт, гниене, пейзажи, изпълнени със скелети, деформирани фигури и пустини. По това време Бешкински заявава: „Искам да рисува по такъв начин, все едно фотографирам мечти.“

Въпреки мрачните нюанси Бекшински твърди, че някои от творбите му са неразбрани; по негово мнение, те са доста оптимистични или дори хумористични. В по-голямата си част Бекшински е категоричен, че дори не е знаел смисъла на творбите си и не е бил заинтересован от възможни тълкувания; в съответствие с това, той отказва да предостави заглавия за своите рисунки или картини. Преди да се премести във Варшава през 1977 г., той изгаря селекция от творбите си в собствения си заден двор, без да оставя никаква документация за тях. По-късно той твърди, че някои от тези произведения са „твърде лични“, докато други са незадоволителни и не иска хората да ги видят.

Според мексиканския филмов режисьор Гилермо дел Торо „в средновековната традиция Бешкински изглежда вярва, че изкуството е предупреждение за чупливостта на плътта – каквите и удоволствия, както знаем, са обречени да загинат – и по този начин неговите картини успяват да провокират веднага процеса на гниене и продължителната борба за живот. Те държат в себе си тайна поезия, опетнена с кръв и ръжда.“[2]

Късни творби[редактиране | редактиране на кода]

През 80-те години бе отбелязан преходен период за Бекшински. През това време творбите му стават по-популярни във Франция благодарение на усилията на Пьотр Дмоховски и той постига значителна популярност в Западна Европа, Съединените щати и Япония. Неговото изкуство в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век се фокусира върху монументални или скулптурни образи, изобразени в ограничена и често помрачена цветна палитра, включваща серия от кръстове. Картините в този стил, които често изглеждат скицирани плътно в цветни линии, са много по-малко пищни от тези, които са известни от неговия „фантастичен период“, но също толкова мощни. През 1994 г. Бекшински обяснява: „Отивам в посока на по-голямо опростяване на фона и в същото време значителна степен на деформация на фигурите, които се рисуват без това, което е известно като натуралистична светлина и сянка. Това, към което се стремя е да е очевидно, че това е картина, която аз съм направил“.

През втората половина на 90-те години той открива компютрите, интернет, дигиталната фотография и фотоманипулацията, средство, върху което той се съсредоточава до смъртта си.

Семейни трагедии и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Бекшински в Санок

Края на 90-те години са много трагично време за Бекшински. Съпругата му Зофия умира през 1998, а година по-късно, на Бъдни вечер, синът му Томаш (популярен радиоговорител, музикален журналист и филмов преводач) се самоубива. Бекшински открива тялото на сина си. Неспособен да се съгласи със смъртта на сина си, той пази плик „За Томек, в случай, че ритна камбаната“, прикрепен за стената му.

На 21 февруари 2005 г. Бекшински е намерен мъртъв в апартамента си във Варшава с 17 рани от нож по тялото; две от тях са определени за фатални. Роберт Купиец, тийнейджърският син на дългогодишния му настойник, и приятел са арестувани малко след престъплението. На 9 ноември 2006 г. Роберт Купиец е осъден на 25 години затвор, а съучастникът му Лукаш Къпиец – на 5 години от Варшавския съд. Преди смъртта си Бекшински отказва да заеме на Роберт Купиец няколкостотин злоти (приблизително 160 лева).[3]

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки мрачното изкуство на Бекшински, той самият е известен като изключително приятен човек, който се наслаждава от разговори и притежава силно чувство за хумор. Той е скромен и малко срамежлив, избягвайки публични събития като например откриването на собствените си изложби. Той смята, че музиката е основният му източник на вдъхновение. Твърди също така, че не е много повлиян от литературата, киното или творби на други художници и почти никога не е посещавал музеи или изложби. Бекшински избягва конкретен анализ на творбите си. Отхвърля е идеите на тези, които се опитват да предложат прости отговори на това, какво творбите му би могли да означават.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Krzysztof Jurecki (August 2004), Zdzisław Beksiński at Culture.pl, Museum of Art in Łódź. Translated by Marek Kępa, February 2012
  2. Guillermo del Toro, Quotes
  3. Polska Agencja Prasowa (29 ноември 2010), Morderstwo malarza Zdzisława Beksińskiego. Zabójca Beksińskiego posiedzi 25 lat – odwołanie oddalone. Za dziennikiem Super Express z dn. 23.02.2005.
     Портал „Полша“         Портал „Полша