Зелена анаконда
| Зелена анаконда | ||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||
| Зелена анаконда в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Зелената анаконда (Eunectus murinus), наричана още гигантска или амазонска анаконда, е смятана за една от най-едрите змии в света. Въпреки че някои видове питони (Малайски мрежест питон) могат да достигнат по-голяма дължина, Зелената анаконда остава най-тежката и най-дебела в диаметър змия в света. Тя е най-голямата от четирите вида анаконди.
Ареал[редактиране | редактиране на кода]
Зелената анаконда обитава Южна Америка, главно басейна на река Амазонка, а също и този на Ориноко. Среща се в Бразилия, Гаяна, Суринам, Френска Гвиана, Венецуела, Колумбия, Перу, Боливия и Парагвай.
Размери[редактиране | редактиране на кода]
Зелената анаконда се счита за най-едрата змия в света. Възрастните анаконди от този вид достигат дължина 9 m и тегло 300 кг.[2] За рекордна по размери се счита уловената през 1944 г. змия в река Вичада, приток на Ориноко (на границата между Колумбия и Венецуела), която е била дълга 11,43 m и тежка 260 кг, но това не е официално потвърдено. По неофициални данни в джунглите на Амазония се срещат и анаконди, дълги до 40 m, но много зоолози считат тези данни за недостоверни. Те изтъкват факта, че една 40 – метрова змия би тежала над 1 тон, а това сериозно би затруднило придвижването ѝ. Много от местните индиански племена обаче твърдят, че такива змии наистина съществуват. Освен това районът на басейна на река Амазонка е слабо проучен и затова съществуването на гигантските анаконди остава загадка.
През 1995 г. бразилският зоолог Жоао Сезар Кордоба от института в Сао Паулу изказа твърдението, че 40 – метровите змии наистина може да съществуват. Според него обаче те не принадлежат към вида анаконда, а към вида Arinofalia giganteus, гигантска змия обитавала Южна Америка през късния терциер и изчезнала преди 1,2 млн. години. Кордоба смята, че представители на този вид може да са оцелели до днес в Амазония. Много специалисти обаче отхвърлят тази теория заради липса на доказателства.
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Зелената анаконда е матриархален тип животно: женските змии са по-едри и физически по-силни от мъжките. Обикновено цветът ѝ е сиво-зеленикав с големи тъмнокафяви петна с продълговата или кръгла форма. Странично има малки кръгли петна с тъмнокафяв или черен кант. Главата е малка (до d=0,2 m), ясно отделена от тялото.
Хранене и особености[редактиране | редактиране на кода]
Поради големите си размери зелената анаконда често напада и големи животни като елени, тапири, алигатори, ягуари, пуми, капибари, амазонски ламантини, делфини, акули и др. Канибализмът също е често разпространено явление – освен други змии, на анакондите им се случва да ядат себеподобните си. При това анакондите често се хранят с птици, влечуги и др. Ловуват както на сушата, така и във водата, като във водата са по-успешни ловци, тъй като се придвижват по-бързо. На сушата имат значително по-малък успех, тъй като големите им размери ги забавят. Затова анакондите предпочитат да ловят от засада.
Зелената анаконда е живораждаща. Малките се раждат по 20 – 30 на брой и са дълги между 50 и 60 cm.
Продължителността на живота при зелената анаконда е около 40 години.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Eunectes murinus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Animal Species Profiles: The Creatures of Planet Earth, архив на оригинала от 8 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080708210217/http://www.nature.org/animals/reptiles/animals/anaconda.html, посетен 8 юли 2008