Анаконди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анаконди
Eunectes murinus2.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
подразред: Serpentes Змии
семейство: Boidae Боидни
род: Eunectes Анаконди
(Водни бои)
Научно наименование
Уикивидове Eunectes
(Wagler, 1830)
Анаконди в Общомедия

Анакондите (Eunectes) са род едри змии от семейство Боидни. Названието анаконда е дадено от индианските племена от делтата на Ориноко във Венецуела и се превежда като „змията-великан от реката“, а индианците от Амазония ги наричат сукуруко - огромна змия.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Обитават тропическа Южна Америка на изток от Андите и остров Тринидад.

Обитават слабопроточните ръкави и заливи на реки, застояли води и езера, заблатени места в басейните на Амазонка, Ориноко, Магдалена и Рио Парагвай. Най-дългата анаконда е 18,31 m.

Средният размер на възрастен екземпляр при различните видове варира от 3 метра при жълтата анаконда до 11 метра при гигантската (амазонска или зелена) анаконда, която може да тежи до 250 kg[1]. За рекордна по размери се счита уловената през 1944 г. анаконда край река Уичада при вливането ѝ в Ориноко, на границата между Колумбия и Венецуела, която е била с дължина 11,43 m. Много индианци от басейна на Амазонка твърдят, че съществуват и змии, много по-големи от тези, по думите на някои дълги над 40 m, но засега повечето учени считат тези данни за недействителни или непотвърдени официално. Не само коренните жители обаче потвърждават съществуването на такива гиганти. Различни учени, проучвали района на Амазонка твърдят, че действително съществуват анаконди, дълги над 20 m. По време на експедицията си във Венецуела и Гвиана през 1595 - 1596 г., един от най-видните английски изследователи сър Уолтър Райли( ловец и авантюрист ), пише за огромни змии, дълги над 18 m, които обитавали района на река Ориноко. За 20 - метрови змии пише и известният шведски етнограф Ролф Бломберг (Rolf Blomberg)[1], в книгата си В търсене на анаконда, в която е описал едно от пътешествията си в Еквадор и едно в Бразилия.

Един английски изследовател по време на експедицията си в Гвиана, Венецуела и Бразилия също описва подобни великани, като една зелена анаконда от западна Гвиана по неговите описания е била дълга около 45 m. Много зоолози обаче продължават да отричат за съществуването на змии с тези размери. Фактът, който може да подкрепи тези твърдения е, че горите на Амазония са един от най-слабо изследваните региони на планетата и никой не може да каже със сигурност какви на размери животни има там, при положение, че всяка експедиция в Амазония открива все нови и нови видове организми.

През 1995 г. бразилският зоолог Жоао Севр Кордоба от института в Сао Паоло, изказва твърдението, че 40 - метровите змии наистина може да съществуват. Според него обаче те не принадлежат към вида зелена анаконда, а към вида Arinofalia giganteus, гигантска змия обитавала Южна Америка през късния терциер и изчезнала преди 1,2 милиона години. Кордоба смята, че представители на този вид може да са оцелели до днес в Амазония. Много специалисти обаче отхвърлят тази теория заради липса на доказателства.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Анакондите лежат и дебнат своята плячка — различни бозайници, предимно агути и пекари, но тяхна плячка стават и едри животни, като, капибари, дори тапири, крокодили и големи хищници от семейство Котки. Първите европейци, изследвали и заселили се в Южна Америка, наричали анакондите „убийци на бикове. Поради големите си размери тези змии се движат бавно, но атаките им са успешни, тъй като много бързо нападат от засада. Във водата се придвижват значително по-бързо отколкото на сушата.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Анакондите са сред малкото змии, които са живораждащи. Подобно на другите такива змии развитието на малките в периода след снасянето на яйцето протича в утробата на женската. Бременността трае седем месеца.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Eunectes notaeus
Жълта анаконда
(Eunectes notaeus)

Съществуват 4 вида анаконди с няколко подвида:

В културата на индианците[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите змии на планетата заемат важно място в културите на индианските народи от Южна Америка. За някои племена анакондата е свещено животно и често е техен тотем. Това са общности като яномамите, които живеят в Амазония и Гвианските планини и тяхна основна религия все още е анимизма. Те считат гигантските змии за свои закрилници или за свещени животни, за които се извършват множество ритуали и празници. На тях се изпълняват ритуални танци и песнопения, с които се омилостивяват горските духове и духовете на сукуруку - анакондите.

В киното и литературата[редактиране | редактиране на кода]

Интерес предизвиква направения през 1997 г. филм Анаконда с участието на Джон Войт и Дженифър Лопес. Филмът е създаден в съвместна работа на екип на Нешънъл Джиографик (National Geographic) и пресъздава историята на изследователи, специалисти по индианските култури и един ловец, тръгнал по следите на най-голямата анаконда в света. Емблематичната екранизация е като част от разказите на първите европейски изследователи и заселници, които описват легендарните гигантски змии, все още не добре проучени в естествената си среда. Размерите и силата на анакондите са станали и част от екранизацията 800 левги по Амазонка по едноименният роман на Жул Верн. Известен е разказът на Орасио Кирога "Анаконда". Големите змии се срещат в разказите на много пътешественици и писатели.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]