Зелена анаконда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Eunectes murinus)
Зелена анаконда
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Боидни (Boidae)
род:Анаконди (Eunectes)
вид:Зелена анаконда (E. murinus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Зелена анаконда в Общомедия
[ редактиране ]

Зелената анаконда (Eunectus murinus), наричана още гигантска или амазонска анаконда, е смятана за една от най-едрите змии в света. Въпреки че някои видове питони (Малайски мрежест питон) могат да достигнат по-голяма дължина, Зелената анаконда остава най-тежката и най-дебела в диаметър змия в света. Тя е най-голямата от четирите вида анаконди.

Ареал[редактиране | редактиране на кода]

Зелената анаконда обитава Южна Америка, главно басейна на река Амазонка, а също и този на Ориноко. Среща се в Бразилия, Гаяна, Суринам, Френска Гвиана, Венецуела, Колумбия, Перу, Боливия и Парагвай.

Размери[редактиране | редактиране на кода]

Зелената анаконда се счита за най-едрата змия в света. Възрастните анаконди от този вид достигат дължина 9 m и тегло 300 кг.[2]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Зелената анаконда е матриархален тип животно: женските змии са по-едри и физически по-силни от мъжките. Обикновено цветът ѝ е сиво-зеленикав с големи тъмнокафяви петна с продълговата или кръгла форма. Странично има малки кръгли петна с тъмнокафяв или черен кант. Главата е малка (до d=0,2 m), ясно отделена от тялото.

Хранене и особености[редактиране | редактиране на кода]

Поради големите си размери зелената анаконда често напада и големи животни като елени, тапири, алигатори, ягуари, пуми, капибари, амазонски ламантини, делфини, акули и др. Канибализмът също е често разпространено явление – освен други змии, на анакондите им се случва да ядат себеподобните си. При това анакондите често се хранят с птици, влечуги и др. Ловуват както на сушата, така и във водата, като във водата са по-успешни ловци, тъй като се придвижват по-бързо. На сушата имат значително по-малък успех, тъй като големите им размери ги забавят. Затова анакондите предпочитат да ловят от засада.

Зелената анаконда е живораждаща. Малките се раждат по 20 – 30 на брой и са дълги между 50 и 60 cm.

Продължителността на живота при зелената анаконда е около 40 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eunectes murinus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Animal Species Profiles: The Creatures of Planet Earth, архив на оригинала от 8 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080708210217/http://www.nature.org/animals/reptiles/animals/anaconda.html, посетен на 28 февруари 2008 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]