Ивайла Вълкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ивайла Вълкова
Родена 1 февруари 1925 г.
Починала 30 юли 2008 г. (83 г.)

Ивайла Вълкова е значимо име в българската журналистика.

Дъщеря е на земеделския водач Георги Вълков, осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Сестра е на бившия външен министър Виктор Вълков.

Ивайла Вълкова работи повече от 25 години в органа на БЗНС – в. „Земеделско знаме“, където е била репортер и заместник-главен редактор.

Главен редактор на в. „Софийски новини“ („Sofia News“), издание на Агенция „София прес“ на 6 езика.

Кореспондент на „София прес“ и на в. „Труд“ във Виена – Австрия.

Автор на книги, пътеписи и публицистични статии.

Съпруга на културолога Петър Увалиев.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Личният пример на родителите (1963)
  • За подлостта и подлизурството (1964)
  • С равни права (1965)
  • За достойнството на жената (1966)
  • Модерните майки (1969)
  • Чилийска пролет. Пътепис (1973)
  • Пътища към една пустиня. Очерци за български емигранти в Австрия, ГФР и Франция, в съавторство с Петър Станчев (1975)
  • Господин Зомер, хер Винтер... (1982)
  • Нашата Лили. Биографична книга за Лили Иванова), в съавторство с Марин Бончев (1975, 2009)
  • Непреходният: Илия Бешков: Човек може да звучи и весело, и тъжно... (Спомен) 2001
  • „Комедия на суетата“ – премиера след много години: Разговор с Елиас Канети (2003)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Увалиев – Непубликувани писма на културолога до първата му съпруга Ивайла Вълкова, писани в периода от август 1947 г. до края на 1948 г., 2004
  • Милена Бойчева – Мъжете в живота ми са роман: Журналистката Ивайла Вълкова на 80 години, 2005
  • Кеворк Кеворкян – Ивайла Вълкова, 2006

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Писмата на Увалиев, Тема Нюз
  2. Ивайла – страстта на Петър Увалиев, Людмила Първанова, СтандАрт, 8 август 2005