Ивайла Вълкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ивайла Вълкова
българска журналистка
Родена
Починала
30 юли 2008 г. (83 г.)

Националност  България
Семейство
Съпруг Петър Увалиев

Ивайла Вълкова е значимо име в българската журналистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на земеделския водач Георги Вълков, осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Сестра е на бившия външен министър Виктор Вълков.

Ивайла Вълкова работи повече от 25 години в органа на БЗНС – в. „Земеделско знаме“, където е била репортер и заместник-главен редактор.

Главен редактор на в. „Софийски новини“ („Sofia News“), издание на Агенция „София прес“ на 6 езика.

Кореспондент на „София прес“ и на в. „Труд“ във Виена – Австрия.

Автор на книги, пътеписи и публицистични статии.

Съпруга на културолога Петър Увалиев.[1][2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Личният пример на родителите (1963)
  • За подлостта и подлизурството (1964)
  • С равни права (1965)
  • За достойнството на жената (1966)
  • Модерните майки (1969)
  • Чилийска пролет. Пътепис (1973)
  • Пътища към една пустиня. Очерци за български емигранти в Австрия, ГФР и Франция, в съавторство с Петър Станчев (1975)
  • Господин Зомер, хер Винтер... (1982)
  • Нашата Лили. Биографична книга за Лили Иванова, в съавторство с Марин Бончев (1975, 2009)
  • Непреходният: Илия Бешков: Човек може да звучи и весело, и тъжно... (Спомен) 2001
  • „Комедия на суетата“ – премиера след много години: Разговор с Елиас Канети (2003)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Увалиев – Непубликувани писма на културолога до първата му съпруга Ивайла Вълкова, писани в периода от август 1947 г. до края на 1948 г., 2004
  • Милена Бойчева – Мъжете в живота ми са роман: Журналистката Ивайла Вълкова на 80 години, 2005
  • Кеворк Кеворкян – Ивайла Вълкова, 2006

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Писмата на Увалиев, Тема Нюз
  2. Людмила Първанова, Ивайла – страстта на Петър Увалиев, СтандАрт, 8 август 2005 г.