Ивайло Савов (скулптор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ивайло Савов.
| Ивайло Савов | |
| български скулптор, художник и поет | |
| Роден |
20 февруари 1961 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Национална художествена академия |
| Учители | проф. Димитър Бойков |
| Направление | скулптура |
Ивайло Савов е български скулптор, художник и поет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ивайло Савов е роден на 20 февруари 1961 година в град Русе. Живял е като дете и юноша в с. Ценово, Русенско. Завършил е специалност „Керамика“ в Художественото училище в гр. Троян и „Скулптура“ в Националната художествена академия (1994) в класа на проф. Димитър Бойков. Член е на Съюза на българските художници от 1998 г. Живее и работи в София.
Творчество – монументи, картини и стихове[редактиране | редактиране на кода]
За първи път Ивайло Савов показва свои творби през 1990 г. в Националната изложба „Скулптура“ на „Шипка“ 6, София, и в парижката галерия „Леал“. Следват изложби и участия в галерия „Ле нуво мюр“, Женева, Европейски салон за изкуства Europ 'Art (1992), Женева; галерия „Театр де пош“, Веве, Швейцария, „Крида арт“, София (1994); галерия „Дю Лак“, Нион, Швейцария, галерия „Досев“, София (1995); галерия „Лотос“, Виена, галерия „Фале“, Женева (1996); галерия „Кампо & Кампо“, Антверпен, Белгия (1997); галерия „Франк Мение“, Франция, галерия „Аниксис“, Баден, Швейцария (1999).
Последната самостоятелна изложба на Ивайло Савов в България се състои в галерия „Циклоп“, София, през 2000 г. Оттогава до днес скулпторът представя свои творби в чужбина. През 2001 г. в галерия „Ле мироар де Метр“ - Женева, Швейцария, галерия „Алма“ – Германия, и галерия „Франк Мение“ - Франция. През 2002 г. самостоятелна изложба в „Галери дю Лак“ - Нион, Швейцария. През 2003 г. - изработва паметника на Димитър Апостолов Ценов, финансирал създаването на първото висше училище по икономика в България - в гр. Свищов. Бюстът е монтиран в с. Ценово, Русенско. През 2004 г. е официален артист на швейцарската галерия „Забени“ и взема участие в Европейския салон за изкуство „Мерк 'Арт“ в Лугано, представен от галерия „Забени“. (В салона участват над 100 водещи галерии за съвременно изкуство.) През 2005 г. е официален артист на GreenCat Gallery - София.
Скулпторът е автор на годишната награда за фантастика „Гравитон“, която от 1994 г. в продължение на 10 години писателят Любен Дилов - баща връчва на български фантасти, издателства и илюстратори за „добро въображение и доброта на въображението“. Художникът изработва и пластиката за приза „Петле“, с който от 1995 г. Агенцията за чуждестранни инвестиции към правителството на Република България, отличава инвеститора на годината в страната.[1]
Освен като скулптор и художник Ивайло Савов се изявява и като поет. Пише и публикува стихове от ученическа възраст в централния и местния печат. Представян е като поет в няколко антологии и поетични сборници. Подготвя за печат на български и френски език първата си стихосбирка.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Личен сайт на Ивайло Савов Архив на оригинала от 2013-08-02 в Wayback Machine.
- Стефан Кисьов, „Млад скулптор излива бикове“, в. „Сега“, 21 декември 2000
- Кристина Стамболова, „Скулпторът Ивайло Савов 5 години по-късно“, в. „Монитор“, 24 септември 2005
- Людмила Габровска, „Клоуни на Ивайло Савов вдъхват радост и печал“[неработеща препратка], в. „Новинар“, 14 януари 2006
- Ваня Овчарова, „Скулптор си пада по мебели с чудати крака“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 5 февруари 2006
- „Показват творби на Ивайло Савов от колекцията на Галиано“, в. „Новинар“, 6 октомври 2011
- Марио Николов, „Скулпторът Ивайло Савов и Изкуството - тогава, сега и завинаги...“[неработеща препратка], Art Novini, 5 юни 2013
